Ненадейно паднал дебел сняг, затрупал пътищата и всички селяни затворил в домовете им. Потоците придошли буйни, водата замръзнала. Клоните на дърветата щели да се строшат от тежестта. Земя се виждала само край изворите и рекичките. И никой не извеждал стадо на паша и не прекрачвал прага.
Щом пропеел петелът, палели голям огън, сучели лен, влачели козя вълна, капани за птици майсторели. Грижа им било да хвърлят слама на кравите в обора, шума на козите и овцете в кошарата, жълъд на свинете в кочината.
Зимата затворила всички вкъщи. Селяните и пастирите се радвали, че можели малко време да отдъхнат и починат, да разстелят сутрин закуска и повече да поспят. За тях зимата била по-приятна и от лятото, и от есента, дори от пролетта.
„Дафнис и Хлоя“ III, 3-4
Превод Б. Богданов. „НК“, 1987