На 4 ноември 1922 г. британският археолог Хауърд Картър открива гробницата на фараона Тутанкамон в Долината на царете в Египет.
Тутанкамон се възкачва на престола на осемгодишна възраст и умира на 19 години. Според повечето изследователи смъртта му е причинена от силен удар по тила. Някои по-нови изследвания сочат като по-вероятна причина гангрена на левия крак (инфекция след счупване на крака), съчетана с усложнения от малария, така и рядко генетично заболяване.
Младият фараон става едва ли не най-известният владетел на Древен Египет след откриването на гробницата му, макар че не е оставил забележима следа в своето управление. Популярността му се дължи както на уникалността на разкритието (до този момент всички известни царски погребения, а и не само царски, са разграбени от иманяри), така и на т.нар. „проклятие на фараона“. Слухът за него се разпространява след смъртта на лорд Карнарвън, финансирал експедицията. Според слуховете „смъртта долита на бързи криле при тоя, що е дръзнал да наруши спокойствието на фараона“.
В Музея в Кайро са изложени и над 1700 предмета, намерени в гробницата на Тутанкамон. Много други с по-малка стойност се пазят в складовете. Две дълги зали и едно по-малко помещение са изпълнени с многобройните експонати. Безспорно най-ценният артефакт е позлатената погребална маска на Тутанкамон, инкрустирана със син лазурит.
Всъщност съдбата на самия Картър донякъде опровергава тезата за проклятието, тъй като той живее още цели 17 години след откритието си и почива от естествена смърт на 65-годишна възраст. Въпреки това авантюристите предпочитат мистерията пред по-логичните предположения, че загиналите археолози и сътрудници са станали жертва на местни вируси, с които са се заразили от храната и водата или чрез ухапвания от насекоми. Благодарение на легендата и на запазената си гробница Тутанкамон се превръща в най-известния днес фараон – въпреки краткото си царуване, което далеч не е от най-значимите в историята на Древен Египет.