Обрязването на момчетата е религиозен обичай, познат от векове. Един кьолнски съд обаче постанови, че сюнетът е нещо доста по-различно, а именно - телесна повреда. Мюсюлманите и евреите в Германия са възмутени, пише „Дойче Веле“.
В юдейството обрязването се извършва на осмия ден след раждането и символизира "единението с Бога". За мюсюлманите сюнетът също е религиозен дълг, който се извършва още в бебешка възраст или в ранните детски години. Много често обрязването при мюсюлманите е съпътствано от голям семеен празник.
За съда в Кьолн обаче отстраняването на препуциума е нещо съвсем различно. Преди броени дни съдът постанови, че обрязването на малки момчета е равносилно на телесна повреда и оттук е наказуемо деяние. Решението бе взето след като местен доктор бе обвинен в нанасяне на тежка телесна повреда след обрязването на мюсюлманско момче, което получило тежък кръвоизлив четири дни след операцията. Всъщност кьолнските съдии оправдаха лекаря, но само защото юридическата страна на въпроса не е изяснена.
Бебето не може да взима решения
Германската конституция гарантира религиозната свобода и правото на упражняване на религията. Те обаче не стоят над закона, а се опират на други права, които са от съществено значение за индивида. Едно такова основно право е "правото на физическа неприкосновеност". Според съдиите това право се нарушава при обрязването. Един възрастен човек може сам да решава дали да бъде обрязан, но едно кърмаче - не.
Големият въпрос е дали религиозно мотивираното желание и съгласието на родителите в рамките на техните родителски права узаконява обрязването. "Не", казва професор Холм Пуцке от университета в Пасау.
Още през 2008 година той разпали юридическа дискусия за обрязването на момчетата. Според него аргументът, че обрязването представлява символичен прием на детето в религиозната общност, не е убедителен. Подобно на него и много други критици на обрязването твърдят, че вековните религиозни и културни традиции трябвало да съответстват на модерното разбиране на правото. Решение на въпроса би могло да бъде отлагането във времето, т.е. докато детето порасне и може да взима самостоятелни решения. Според професор Пуцке решението на кьолнския съд е "смела присъда".
Проф. Биджан Фатех-Мохадам от университета в Мюнстер разглежда правната страна на въпроса по друг начин. Според него обрязването на момчетата е "сравнително лека лекарска намеса, без особени рискове". Тоест съгласието на родителите не е нарушение на родителските права.
Друга инстанция - друго решение?
Съдът в Кьолн оправда лекаря, обвинен в нанасянето на телесна повреда с аргумента, че той не е могъл да знае, че извършва нещо противозаконно, тъй като правната страна на въпроса още не е изяснена. "Решението на кьолнския съд ще доведе до несигурност сред засегнатите родители и лекарите", смята проф. Фатех-Мохадам. При това юридическият спор изобщо не приключва с решението на съда в Кьолн. "По-висока съдебна инстанция би могла да вземе друго решение", казва професор Мартин Бьозе, специалист по наказателно право.
Според него не е необходимо обрязването на момчетата да бъде разрешено със специален закон. На същото мнение е и проф. Биджан Фатех-Мохадам.
Експертите са единодушни, че нещата вероятно ще опрат до Европейския съд. Тоест спорът около обрязването на малките момчета би могъл да се проточи дълги години. Всъщност самият спор за обрязването няма много общо с конкретния случай с кьолнския лекар и пострадалото момченце. Отстраняването на препуциума не представлява сериозна лекарска намеса. Милиони мъже по света живеят и без препуциум. В САЩ например три четвърти от мъжете са обрязани.