Преди 100 г. в парижкото предградие Ньой на Сена се подписва пагубен за България договор, предвещаващ следващата голяма война. Въпреки победния марш на българската войска за обединение на земите, населени с българи, от България са отнети Южна Добруджа, Западните покрайнини, Западна Тракия и Македония.
На първия етаж на Националният исторически музей е подредена изложба, посветена на въоръжението на българския войн. От Руско-турската освободителна война (1877-1878 г.), през защитата на Съединението във войната срещу Сърбия (1885 г.), Илинденското въстание (1903 г.), войните за национално обединение – Балканските (1912-1913 г.) и Първата световна война(1915-1918 г.), до нашето участие в последния световен конфликт – Втората световна война (1941-1945 г.), оръжието служи на Българската войска.
Различни видове системи и образци на хладно и огнестрелно оръжие са използвани във всички тези конфликти: ножове, ками, саби, шашки, тесаци; револвери и пистолети „Смит-Уесън”, „Люгер-Парабелум”, „Маузер”; пушки и карабини „Бердана”, „Крънка”, „Манлихер”; картечници, картечни пистолети и автомати „Максим”, МГ-34, „Шмайзер”, „Щурмгевер”. Именно подобно снаряжение допринася за многобройните победи по бойните полета.
И все пак, както казва бележитият български офицер полковник Борис Дрангов „Побеждава не оръжието и даже не ръката, която го държи, а сърцето що тупа в юначни гърди”. Именно за мъжеството и храбростта на българския войник, стоящи зад най-паметните страници във военната ни история, цели да припомни изложбата на НИМ „Въоръжението на Третата българска държава”.
Тя включва подбрани образци на оръжие, използвано от Българското опълчение, Българската войска и силите на Вътрешната македоно-одринска революционна организация в периода от 1877 до 1945 г., трофейно оръжие, лични вещи на видни наши офицери, както и други предмети, материално свидетелство за десетилетната борба на българския народ за свобода и обединение.