Коментар на Богдан Паташев във "Фейсбук"
Христо и Жан-Клод бяха атеисти, но аз се моля и вярвам Бог да ги приеме подобаващо в отвъдното. „Моля се“ както бих направил са всеки, за успокоение на душата и за близките му. „Вярвам“, защото вярвам наистина, че им е отредено справедливо.
Христо Явашев оставя наследство в изкуството,
което вече е документирано и отдавна е в учебниците и библиотеките. Идва ми на ум колко много може да се изследва и предизвиквам студентите по международни отношения, които все по-често чуват за т.н. Арт дипломация (Art and Cultural Diplomacy), да отделят внимание в проучванията си и на феномена Christo & Jeanne-Claude.
По решение на професора ми по история на изкуството в Рим, като завършващ студент трябваше да напиша дипломна работа за Христо Явашев. Така се срещнах с Христо и Жан-Клод и с изкуството им, разговаряхме и дори ме поканиха в проекта Опаковани дървета (Wrapped trees) в Швейцария 1988 г. Не можах да отида, не успях да взема виза заради краткото време на разположение и поради безкрайно многото ограничения за нас, гражданите от източния блок. Последното споделям пак за младите, да помнят, че свободата не е гарантирана даденост. Не е! Свободата е плод на усилия на цели поколения и може да бъде загубена за миг от политически грешки, военни или икономически конфликти, независимо дали са големи или малки колкото един незабележим вирус!
Свободата! Свободата е една от основните характеристики на изкуството на Христо и Жан-Клод.
Всичко, което е плод на свободното вдъхновение на артиста може да бъде превърнато в изкуство. За осъществяването са необходими търпение, работа и талант.
През 1962 г. само една година след вдигането на берлинската стена, Христо и Жан-Клод уведомяват с писмо френските общински власти и вдигат символична „желязна завеса“ на ул. Висконти в Париж и прекъсват преминаването за 8 ч.
Всичките им проекти в бъдеще ще отстояват неотменно правилото да бъдат реализирани, срещу насрещно одобрение и подпис от страна на „бюрокрацията“. В разговора ни Жан-Клод и Христо ме попитаха кое пречи на художника докато твори, заедно с бъркането на боите с четка и подострянето на моливите, да отделя внимание и на другите процеси, като бюрокрацията например, и да ги превръща всички вкупом в артистичен акт.
За Бягащата стена (Running fence) в щата Калифорния, висока 5.5 м. дълга 39.4 км., Христо и Жан-Клод събират подписи с одобрение от частни фермери, общински съвети и федерални агенции, организации за опазване на околната среда и пр. и пр. и виждат удовлетворени поезията на вятъра, на земната кора и океана.
Днес наистина много се говори за арт и културна дипломация.
Изкуството винаги е било сред инструментите на дипломацията, дарове, размени на дарове, после благоразположение и мирни договори. Христо и Жан-Клод могат да влязат в учебниците и с това как се прави дипломация от артисти и какво успява да постигне тя, когато е в талантливи ръце.
През седемдесетте години Христо и Жан-Клод започват проекта за опаковане на Райхстага. По силата на решенията на Ялтенската конференция, Берлин и Райхстага са разделени на четири части между Англия, Франция, САЩ и СССР. По-късно берлинската стена минава през самата сграда. В контекстта на студената война Христо и Жан-Клод започват работа по идеята и многопосочната кореспонденция трае 24 години. Накрая проектът е осъществен през 1995 г. след гласуване на парламента на обединена Германия.
Протест, борба с бюрокрацията и с набавянето на средства…
Това ли е съвременното изкуство се питах аз. Отговориха ми двамата в хор и цитирам по памет:
Да, но важна е естетиката в реализацията и свободата сам да избереш какво да претвориш в изкуство и да, да бъде споделено с хората на място!
(Снимките са от официалния сайт на Christo&Jeanne-Claude )
* Заглавие, подзаглавие и графично оформяне на текста е на ФАКТИ