Неделчо Михайлов е журналист, блус музикант и писател. От ФАКТИ се свързахме с него, за да научим повече за книгата му, която предстои да излезе. Разговора ни четете в следващите редове:
- Г-н Михайлов, от кога се занимавате с писане?
- С писане на произволни писмени знаци се занимавам от двегодишен. От първи клас започнах да пиша установени и общоприети писмени знаци под формата на букви. С писане на общоприети писмени знаци под формата на думи, комбинирани в някакъв смисъл – от около 30-годишен. Тогава произведох и първите минути мислене всъщност. Разбира се, в битността си на водещ на радио и телевизионен водещ също се е налагало да пиша. Писал съм също така писма, телеграми и поздравителни картички.
- Какво ще съдържа Вашата книга, която предстои да излезе?
- Книгата, за която говорим се нарича „Балкански буквар“. Това са 11 текста, разделени съвсем условно на разкази и новели. Разделителната линия между разказите и новелите е в дължината на историята, която разказвам. Свързващото звено е, това, че във всеки текст има нещо балканско. Като това съвсем не е задължително да е географията. Искам да благодаря и на госпожа Мариета Ценова за великолепното лице на книгата – корицата. Както и разбира се на Любен Дилов –син, който е автор на предговора на сборника ми. Ако е рекъл Господ, той ще представи книгата и на нейната премиера в края на месеца.
- Какви теми се засягат в нея?
- Колко теми има в литературата изобщо? Раждане, Смърт, Любов, Свобода, Мечтание, Предателство… Всичко останало е някаква вариация или разновидност с дребни разлики. Това са вечните неща, които не се променят с времето, технологиите и начинът на комуникация.
- Как избирате темите, по които да пишете или пишете за всичко, което Ви развълнува?
- Избрал съм да пиша за всичко, което ме развълнува. Разбира се, най-важната задача е да разкажеш някаква история. Пленителна, вълнуваща, разсмиваща или разплакваща. Останалото е работа на читателя. Да оцени, да избере кое го вълнува, да хареса или отхвърли. Да намери теми или въпроси, които дори ти не си видял, докато си писал.
- В какъв период от време са писани разказите и новелите, включени в сборника?
- Някои от разказите са писани тази година, има теми или проекти, които са чакали 20 години в главата ми. Различно е. Без да ставам прекалено самоуверен, този сборник с разкази не е за четене в автобуса, метрото или на плажа. Това са истории, които трябва да се съпреживеят. И мисля, че рано или късно този, който ги е прочел ще се върне отново към тях.