Веднага след Освобождението / 1878 г./ най- големият и най- европейският град в България, Русе, отваря широко вратите си за културата и в частност за музиката на Запада. Близостта на Русе с „Малкия Париж, Букурещ, а чрез дунавския воден път и с прекрасните столици Виена, Братислава и Будапеща определя интереса на неговите будни, образовани и предприемчиви жители не само към икономиката и търговията, но и към театъра, изобразителните изкуства и музиката. Всъщност тук още през турско, когато Русе е столицата на Дунавската област/ вилает/, простираща се от Варна до Ниш, гостуват европейски музиканти. Предполага се, че на път за Константинопол е изнесъл концерт и великият Ференц Лист! Тук са били представени и първите оперни спектакли на гостуващата оперна трупа на Масини от Италия. Затова съвсем естествено се ражда и първото театрално-музикално дружество у нас „Лира” .
Създадено е преди 130 години по инициатива на Атанас Паунов, учител по музика в елитната класическа гимназия „Княз Борис Първи” / същата, в която друг учител, по френски, Стоян Михайловски, ще напише химна „Върви, народе възродени!”/, и техния колега – учителя по литература и известен български преводач и театрал Трифон Ц. Трифонов. Отначало дружеството се занимава с театър и музика, но по- късно, през 1907 година, когато се създава Русенският общински театър / един от първите и най- добри у нас / става само музикално и приема името Филхармонично дружество „Лира”.
В първите години към „Лира” е сформиран голям мъжки хор – дирижира го Атанас Паунов. В репертоара му влиза светска и църковна музика, защото пее и в катедралния храм „Света Троица”, ръководен от пристигналия в Русе от Париж белоемигранта Иван Сорокин. През 1895 г. към Дружеството е създаден втори хор – „Свети Георги”. Заедно с хоровата дейност „Лира” развива активно и интрументално- изпълнителска. Първият оркестър е салонен, с диригент - чехът Франтишек Кубичек, после го поемат австриецът Франц Щрос и руснакът Алексей Шулговски.
През 1907 г. започва и редовните концертни сезони на „Лира”. Симфоничният оркестър, съставен изключително от русенски музиканти /!/. Изнасят се програми с музика на Моцарт, Бетовен, Шуберт, Менделсон, Дворжак, Чайковски, Вебер, Рубинщайн, Шуман. Диригенти са Димитър Харалампиев и Александър Йорганджиев, като особено големи са заслугите на втория. Маестро Йорганджиев е строителят на музикален Русе. Букурещки възпитаник, състудент и приятел на прочутия диригент Джордже Джорджеску, той се отказва от голямата кариера в София и Букурещ и дори в Европа, за да работи до края на дните си в своя роден град. Участва в ръководството на „Лира”, успява да подготви няколко поколения музиканти и да ръководи хорове, оркестрови състави, да концертира из страната като блестящ виолончелист- виртуоз, а също и в камерни формации с прочути инструменталисти от столицата.
След Европейската война „Лира” активизира дейността си. На русенския концертен подиум редовно гостуват нашите първи изпълнители, които са вече европейски артисти: Петър Райчев, Христина Морфова, Тодор Хаджиев, Саша Попов, Ана Тодорова, Мария Золотович, Тодор Мазаров, Цветана Табакова, Недялка Симеонова, Дуото Любен и Панчо Владигерови, Константин Попов, Васил Чернаев, Димитър Ненов, Констанца Кирова Васко Абаджиев, а също и много гастрольори от Европа. От Русе излизат и редица големи музиканти и артисти като: проф. Саша Попов, Стоян Брашованов, Георги Златев- Черкин, Ото Либих, Константин Попов, Мими Балканска, Николай Кауфман, Надя Шаркова, Райна Михайлова. Концертният живот в дунавската ни столица става още по- богат и интересен. Дружеството подготвя базата за създаването на държавните музикални институти в града, създадени с активната подкрепа на държавата след 1944 година – Русенската опера /1949/, Русенската филхармония /1948 /, Музикалната гимназия /1959/, а също и на основания от незабравимия Илия Темков / 1923 – 2002/ фестивал на симфоничната, кантатно-ораториалната и камерната музика „Мартенски музикални дни”/ 1960/, считан днес за най-престижния у нас.