Издателство „Захарий Стоянов“ издаде в два тома прочутия дневник на великия руски писател Ф.М. Достоевски по повод 200-годишнината от неговото рождение и 140-годишнината от кончината му.
Дневникът е ярка и дълбока по съдържание, идеи, размишления и прозрения творба, която не е преиздавана на български език от 1986 година. Сегашното издание е с преработен и подобрен превод от Венцел Райчев, Владимир Райчев и Лиляна Минкова и в ново художествено оформление. Встъпителната студия е дело на литературния критик Панко Анчев – почетен доктор на Литературния институт „Максим Горки“ – Москва.
„Дневник на писателя” е особена книга, писана (с прекъсвания) в продължение на пет години: 1873, 1876, 1877, 1880 и 1881 година. Тогава в Русия започват сериозни, дори драматични процеси във вътрешния и международния обществено-политически и литературен живот, които изискват задълбочен анализ и осмисляне. Руската интелигенция винаги се е чувствала отговорна и задължена да наблюдава обществените процеси, да ги анализира и предлага идеи за разрешаването на възникналите проблеми.
Руската литература и мисъл първи усещат и виждат преображението на обществения живот след отмяната на крепостното право, стъписването на хората, смяната на обществената чувствителност и болката от това стъписване. Новата реалност наистина поражда болка. Само в очите и представите на повърхностните идеолози и революционери всичко е или бяло, или черно. Всичко обаче в Русия е много по-сложно.
Сложно и трудно е тогавашното геополитическо положение на Русия. Предстои преначертаването на политическата карта на Европа след очаквания разпад на Османската империя. Великите сили кроят своите коварни планове, за да изключат Русия от състава на тези, които решават политическото бъдеще на Европа и света, и да намалят влиянието ѝ върху поробените славянски и православни народи. По същество Западна Европа води с Русия ожесточена война.
Руската интелигенция е раздвоена в споровете за пътищата на Русия в модерната епоха. Тази раздвоеност често приема драматични форми и предизвиква остри дискусии, разделящи както интелигенцията, така и обществото. Разделителната линия преминава през отговора на въпросите „накъде?”, „как?” и „с кого?”.
Отговори на тези въпроси дава Ф. М. Достоевски в своя „Дневник на писателя“. Забележителни са неговите размишления за т. нар. „Източен въпрос“, за съдбата на поробените православни славянски народи, за ролята на Русия и нейната огромна отговорност за съдбата на света в новата епоха.
Дневникът на Достоевски има пророчески послания. Новото издание на български език ще има огромно значение за осъзнаването на днешните български проблеми и за българското участие в световните дела.
Нека припомним, че Ф. М. Достоевски е един от най-четените и превеждани в България руски писатели. Огромни са тиражите, в които са излезли неговите романи, повести, разкази. Интересът към творчеството му расте и през последните години. Достоевски е близък до българина и с любовта си, която проявява към българския народ, докато той е под османско робство и се бори за своята свобода. Великият писател е един от многото руски интелектуалци, които призовават руския император да започне освободителна война срещу Османската империя.