Какви форми на изкуството присъстват на българската сцена в момента и какво имат да ни кажат създателите им? За това разказват от студентската телевизия Алма матер.
Псевдо Перспектив са влюбени – един в друг и заедно в това, което правят. Последният им мултимедиен проект – „Детелин и Детелина“ е заснет пърформанс с участието на Solvei Di и Борис Симеонов. Те събраха приятелите си в едно малко софийско читалище “П. Яворов”, дадоха им зрънчо с аромат на масло (много вкусно!) и ги помолиха да завържат устите си с бинт, да видим лесно ли се консумира зрънчо със завързана уста! Прожектираха им видео, в което те самите, бинтовали собствените си ръце, усти, очи, се опитват да вкусват храна,питиета, цигари, да вкусват един от друг.
Псевдо Перспектив:“Идеята на проекта е да визуализира един обществен прийом или тенденция към заличаване на човешкия потенциал като форма на личен избор в контекста на масовото одобрение.”Ако можем да си позволим да перифразираме на псевдо разбираем език : Как човек сам и съвсем осъзнато взима решението да се обезличи, за да се впише? И как спира да усеща вкусовете на живота,защото притъпява сетивата си, за да няма личност,която да му пречи да живее модерния си, забързан живот, който предлага зрънчо не с масло, а с вкус на масло?
Coldpiece Dance Theater Comp или един режисьор, две костюмографки, един композитор, пет момчета, две момичета (всички – красиви, млади и танцуващи) и една надуваема секс кукла питат през сцената на Младежки театър ”Николай Бинев”:Колко струва да обичаш?
Има ли нужда от интимности ли сексът е достатъчен?
Кой кого подчинява… и на кого му харесва? В битка ли са мъжът и жената?
Спектакълът “Отвъд принципа на удоволствието” са изтанцуваните човешки взаимоотношения – без думи.
Самите танцьори смятат, че думите могат да бъдат лъжа, но не и танцът. Александър Манджуков: “Ако знаех каква искам да кажа, щях да го кажа. Само с танц мога да се изразя.”, защото танцът е търсене и съпреживяване, “танцът е секс”. Работата по този проект минава през Кама сутра и Фройд, но не е подчинена на тях. Музиката и танцът са абстракции и внушенията на спектакъла – не директни, не пропаганда, а внушения, които разчитат на личния опит и натрупванията на гледащия – се пренаписват във всяка сцена, от всеки зрител.