Мария Бакалова взе участие в поредния си ужасно глупав филм. „Убийствена игра“ е първият ѝ холивудски проект след номинацията за Оскар в „Борат 2“, но резултатът е толкова лош, че накрая ми идваше аз да стана убиеца, да грабна ключодържателя си и да стана автор на първото масово клане по родните киносалони.
За да ви вкарам в контекста, ще издам, че става въпрос за поредния хорър флик в тийнейджъри, които остават изолирани в богаташко имение по време на буря. За да убият времето решават да играят на игра, наречена „Bodies Bodies Bodies“, както е и оригиналното заглавие на филма. Концепцията е простичка. На случаен принцип един от участниците е нарочен да бъде убиец и докато всички лампи са изгасени той или тя трябва да „убие“ някого, докосвайки го. След това останалите трябва да отгатнат кой е убиецът, като се елиминират един по един, докато не открият извършителя или не останат само двама, което означава, че „убиецът“ е победител.
Да, в реалния живот това може и да е доста забавно, но дали идеята си струва цял филм? Категорично - не! Същото беше мнението ми и за „Escape Room“, а там взеха, че направиха и продължение, напук на всеобщото мнение, че реализацията е умопомрачително глупава.
„Убийствена игра“ не пада много по-далеч от споменатия си предшественик, но с тази разлика, че в жанровата характеристика е включена и комедията. Убийте ме, но през всичките 95 минути не ми стана смешно нито веднъж. Емоцията, която изпитвах, бе яд, че Мария Бакалова пропилява по такъв начин шанса си, за да пробие на най-голямата сцена.
Държа да отбележа, че аз съм от големите ѝ почитатели, защото не всеки ден се случва българка да се радва на подобна международна слава, благодарение на безспорния си талант. В този филм тя успява да го демонстрира на моменти, но сюжетът е толкова блудкав, че е невъзможно тя да го спаси, дори на нейно място да бе Мерил Стрийп.
Халина Рейн е решила да поеме режисьорския пулт и смело мога да я посъветвам, че не бива повече никога да се занимава с нещо подобно. Да си се придържа към актьорската игра и да остави шефското кресло на онези, които наистина знаят какво правят.
В сценария виждаме още две дебютантки - Сара ДеЛапе и Кристен Рупениан. Мнението ми за тях е същото. Момичета, идеите ви са толкова плитки, че с два полъха на сешоара няма да остане и помен от тях. Изключително пошли персонажи и банална концепция. През цялото време имах чувството, че гледам филм на някоя разглезена пуберка с богати разведени родители, които имат изкривена представа за писателския талант на отрочето си. В случая явно става въпрос за поне две такива.
Не искам дори да коментирам сценичните партньорки на Бакалова, защото нито една от тях не си струва вниманието. Там някъде са Пийт Дейвидсън и Лий Пейс, като единствено последния опазва до известна степен реномето си. Дейвидсън пък продължавам да недоумявам кой по дяволите го е нарочил за актьор. В стендъп комедиите може и да му се получава, но в киното е просто един пубер, който е известен с това, че за кратко топлеше междукрачието на Ким Кардашиан.
„Убийствена игра“ събира в себе си почти всичко, което човек би могъл да мрази в американската култура. Наркотици, алкохол, космати подмишници, неконвенционален секс, социални мрежи и още куп глупости, които могат да бъдат творчески инструмент в ръцете на гения, но в тези на инфантла са обикновени стъклени топчета, които да си напъха в носа и да се задуши.
Искам да дам един съвет на Бакалова. Мария, чети си сценариите, които агентът ти изпраща. Не приемай всяко предложение за работа, което получиш. Киното е изкуство и всеки, който го практикува, трябва да бъде творец. Имаш таланта, имаш визията, имаш възможността. Използвай ги разумно, защото славата е кучка, която е готова да ти обърне гръб при първата възможност.
Слагам край на тирадата срещу „Убийствена игра“, като му дават 4/10 по две причини - Мария Бакалова и финалния обрат. Те закърпиха положението, но до толкова, че филмът да не е най-лошият, който някога съм гледал, а да е просто едни гърди напред.