Отидете към основна версия

1 549 2

Йосиф Сърчаджиев поставя „Капан за самотен мъж“ зад Канала

  • йосиф сърчаджиев-
  • капан за самотен мъж-
  • малък градски театър зад канала-
  • култура-
  • театър

Представленията са днес – 9 октомври, а след това на 22 октомври и 15 ноември

Актьорът Христо Пъдев е изоставен по средата на медения месец съпруг, а Луиза Григорова-Макариев е неговата разкаяла се половинка, която се завръща, за да сложи край на няколкодневните му душевни терзания. На пръв поглед причина за драма няма. Случва се – първите дни на брака понякога не са лесни заради смяната на житейския модел. Когато обаче това става в пиесата „Капан за самотен мъж“ на известния френски драматург Робер Тома (1927-1989), поставена в Малък градски театър „Зад канала“ от Йосиф Сърчаджиев, съспенсът започва именно от тази на пръв поглед банална ситуация, пише "Сега".

Дали Флоранс на Луиза не е ловка измамница, която иска да измъкне милионите на Даниел със съдействието на цяла банда от ония, които уж са се притекли да помогнат на двойката – полицейският инспектор (Стоян Младенов), свещеникът (Владимир Димитров), медицинската сестра (Жени Александрова-Лечева), художникът клошар (Емил Котев)? Дали размътеното от алкохол и депресия съзнание на съпруга не е отключило амнезия и той, внезапно изгубил паметта си, вижда в героинята съвършено непозната жена? Дали не предчувства неминуемото бъдещо съпружеско отчуждение? Дали младоженците не разиграват някаква абсурдна игра, за да разнообразят скуката в селцето с изолираната алпийска вила? Или пък просто „животът е сън“, както големият актьор Йосиф Сърчаджиев много добре знае?!…

Не, „Капан за самотен мъж“ няма нищо общо с някогашните натежали от смисъл спектакли в актьорската му биография: „Живот е сън“ от Калдерон под режисурата на Иван Добчев, „В очакване на Годо“ на Бекет и Леон Даниел или „Кралят умира“ на Йонеско в постановката на Борислав Чакринов. „Капан за самотен мъж“ е лека кримка в стил Агата Кристи, с остроумен по френски диалог и с приятни актьорски изпълнения – неангажираща и забавна. Тя се гледа с лекота и с още по-голяма лекота се забравя. Но понякога зрителят има нужда точно от това.

Преводът на пиесата е на Емил Лозев. Сценографията и костюмите в спектакъла са проектирани от Петя Стойкова, музиката е на Иван Лечев. Следващите представления са днес – 9 октомври, 22 октомври и 15 ноември.

Поставете оценка:
Оценка 2 от 3 гласа.

Свързани новини