15 май 1954 г. В затвора умира Атанас Буров

На 15 май 1954 г. в затвора в Пазарджик на 79 – годишна възраст издъхва един от големите банкери на следосвобожденска България, политик, публицист и визионер Атанас Буров.

В смъртния акт е записано, че причината за смъртта му е хроничен миокардит и пълна сърдечна недостатъчност.

Атанас Буров е роден в Горна Оряховица на 30 януари 1875. Учи в родния си град и в Априловската гимназия в Габрово. Завършва право и икономика в Сорбоната в Париж през 1903.

Бащата на Атанас Буров - Димитър Буров, основава през 1895 г. в Русе „Българска търговска банка”.

Банката и свързаните с нея предприятия оформят и политическата сила – Народната партия.

Делото на Димитър Буров е трябвало да бъде продължено от двамата му сина – Иван и Атанас. По-големият син, Иван Буров, завършва Търговската Академия във Виена, след което работи в „Credit Lyonnais” в Марсилия. След завръщането си в България поема ръководството на Свищовския клон на „Българска търговска банка”. През 1909 г. Иван Буров се премества в София и става член на Управителния съвет на „Българска търговска банка”.

След завръщането си от Париж Атанас Буров също навлиза в банковото дело. Увлича се и от политика и журналистика. Активен член на Народната партия, той става народен представител. Политическите си възгледи излага във вестник „Мир”.

Буров и Балканските войни

Буров не прави изключение и както всички свои сънародници отива на фронта по време на войните за национално обединение. Малко преди избухването на Първата балканска война /1912/ той завършва ускорено Школата за запасни офицери. При Чаталджа един турски куршум се забива в металната му запалка в горния джоб, но го ранява, заради това е награден с Орден за храброст.

На 1 юни 1913 г. Атанас Буров е назначен за министър на търговията и индустрията в кабинета на Стефан Данев. Едномесечното участие в правителството в труден за страната момент му дава повод за разсъждения, които променят политическите му възгледи.

Трезвата преценка за ситуацията на Балканите и Европа убеждава Буров твърдо да вземе страната на Съглашението.

На 6 октомври 1917  г. Атанас Буров влиза в кабинета на Александър Стамболийски като министър на търговията и промишлеността, но от 1 май 1920 г. отново е в опозиция.

През ноември 1920 г. се обединяват Народната и Народнопрогресивната партия в Обединена Народнопрогресивна партия, за секретар на която е избран Атанас Буров. С огромна енергия той работи за обединяване на силите, стоящи надясно от БЗНС и БКП, като привлича личности от други политически групи. Именно така се създава Народния сговор. В основата на Сговора е „Българска търговска банка”, както и големият авторитет на Атанас Буров, който по това време е Председател на българските индустриалци. Целта на Сговора е да свали от власт земеделците чрез парламентарни избори.

През 1923 г. се оформят две крила – едното за парламентарна демокрация начело с Андрей Ляпчев и Атанас Буров,

а другото със склонност към заговорничене и насилствени методи в политиката, начело с проф. Цанков и ген. Вълков.

В правителството на Ляпчев (1926 – 1931 г.) Атанас Буров е министър на външните работи. Сложната вътрешна и външна обстановка изисква доста усилия от страна на външния министър, който заедно с финансовия министър Владимир Моллов постига редица успехи – отпускането през 1928 г. на заем, наречен „Стабилизационен” с цел стабилизиране на националната валута, развитие на транспорта и укрепване на съобщителните линии.

Но най-голяма трудност представлява уреждането на репарационния проблем.

 Международната обстановка е сложна, а натискът на заинтересованите ни съседки поражда неблагоприятно отношение на великите сили. След множество посещения и лични разговори, Буров и Моллов успяват да продължат наложения мораториум върху „Репарационния дълг” и значително да намалят вноските и срока на изплащането му.

Като министър на външните работи той е и министър на вероизповеданията. По негова инициатива е създадена ефорията „Зограф”, която в труден за атонските манастири момент работи за тяхното подпомагане и защита на интересите.

След преврата от 19 май 1934 г. Атанас Буров пише поредица от статии в защита на парламентаризма, отпечатани във вестник „Мир”.

Политикът Атанас Буров предвижда и избухването на Втората световна война. Той има идея да създаде консервативен антифашистки фронт, за което отправя многобройни призиви, но до консолидиране на дясно ориентираните политически сили не се стига. Съгласява се да влезе в правителството на Константин Муравиев преди 9 септември с идеята за спасяване на България. Обявената ни от СССР война води след себе си радикални промени, припомнят от фондация „Атанас Буров”.

Старият политик остава привърженик на парламентаризма и демокрацията.

Осъден от Народния съд, той лежи в затвора, а през 1948 г. е изселен в Дряново. През 1951 г. отново е задържан и осъден от Народния съд на 20 години затвор. Умира в Пазарджишкия затвор на 15 май 1954 г. от хроничен миокардит и пълна сърдечна недостатъчност на 79 – годишна възраст.

Буров е можел да избяга от България преди 9 септември 1944 г. и е бил канен от началника на политическата полиция Никола Гешев, от началника на разузнаването Андрей Праматаров и от шефа на криминалната полиция, които вече са тръгнали да бягат от страната ни. Те го канят да избяга с тях. Буров ги пита “Вие къде отивате, а те му казват – Ние отиваме в джендема (Балкана) и ще минем в Гърция или Турция и в Западна Европа ще съставим емигрантско правителство, а вие ще бъдете министър-председател. Буров обаче е казал, “Не, не. Аз съм роден в България, да става каквото ще, аз оставам тук”.

Буров не е бил наивен, но е смятал, че ще бъде защитен, заради англофилството си, той е бил ухажван от личния пратеник на президента Рузвелт в България – Ърл, както и от посланиците на Великобритания и САЩ.

Животът и делото на Атанас Буров са неразделна част от съдбата и историята на България. Виден финансист, политик и държавник на своето време, той и днес е актуален.