И така, новата година започнах с интересно пътуване до една древна красива и спорна страна на контрастите. Бях поканена като делегат на Първия световен конгрес на жените с влияние в света, който се проведе в Техеран на 20 януари тази година. След приключване на официалната програма на конференцията успях да разгледам всички забележителности на Техеран, в това число и прословутите пазари.
На "Гранд Базар" беше истинска лудница, като на всеки източен пазар. Продават абсолютно всичко от тулумбички и копчета до най-качественото злато! Тук не издържах дълго, явно живеейки от три години на село съм изградила непоносимост към тълпите и шум. Грабнах бързо каквото ми трябваше и побегнах към колата. Това беше единственото място в Техеран на което си сложих маска! Скоро не бях виждала толкова много хора струпани в тълпи.... Помолих шофьора ми да ме закара до мястото на занаятчиите и художниците.
Чувала съм, че след революцията се е водил доста оспорван дебат за абстрактната живопис, който явно е завършил в нейна полза. Сега тя преживява някакъв разцвет в Иран, където повечето художници от младото поколение се насочват именно към нея. Но освен традиционната иранска живопис, страната е много по-известна със специфичните занаяти и миниатюри.
Изкуството за гравиране върху метал „каламзани” е на повече от 3000 години. Възникнало е в град Исфахан.
Видовете са няколко. „Каламзани“ е вид изящно гравиране върху метал; „минакари“ е вид емайлиране; „хатамкари“ - инкрустация върху дърво и „персийски килими“.
Да се спрем подробно на всяко едно от тези уникални по рода си майсторски изкуства.
Както вече споменахме, „Каламзани“ е вид тънко миниатюрно гравиране върху метал, в повечето случаи в сини разцветки;
„Минакари” пък е рисуване на традиционен ирански емайл. То води началото си от времето на първата династия на Персийската империя – ахеменидите. И тук град Исфахан е център на развитието му.
„Хатамкари” пък е вид инкрустация върху дърво. Самият „хатам” се състои от регулярни многостранни парченца метал или слонова кост, които се декорират ръчно върху дървото.
В Иран този занаят бележи връх в развитието си по времето на династията на Сефевидите.
Каламзани (коване на желязо) се практикува от хилядолетия, за което свидетелстват откритите и съхранявани в Националния музей на Иран предмети на изкуството. Този занаят заимства черти от определени стилове като дърворезба, релеф, ажур, арабеск и портретизъм. И днес това изкуство се практикува ръчно, като най-известните школи се намират в град Исфахан.
Хатамкари е вид инкрустация върху дърво. Самият „хатам” се състои от регулярни многостранни парченца метал или слонова кост, които се декорират ръчно върху дървото. В Иран „хатамкари“ бележи връх в развитието си по времето на Сефевидите.
Минакари е вид емайлиране, при което основният елемент е мед, почистен с киселина. Така се получава сместа, служеща за гледжосване. Тя се пръска неколкократно и когато се получи равномерен бял цвят, емайлът е готов за изрисуване. По времето на Кир Велики този вид емайлиране е практикуван в Персеполис, древната столица на Персия.
Съществува и друг вид миниатюрно изкуство и то е Калиграфията - изкуство на красивото писане. Иранското калиграфска традиция е клон от ислямската. Най-голям принос за превръщането на обикновеното писмо в изкуство имат персите, които считат калиграфията за най-възвишеното сред визуалните изкуства.
Наследството на хилядолетната иранска цивилизация, което определя историческата и народната идентичност на Иран, има различни образи и проявления, които ни разказват за древното минало. Ръчните занаяти, идващи от древността, разкриват красотата на иранското изкуство. Те привличат с елегантността, шарките и десените си и показват късчета от иранската традиция и култура.
И ето, че попаднах в квартала на занаятчиите, който е в непосредствена близост до Арменската църква в Техеран. Това е една дълга улица с магазини в които се продават само изброените по-горе занаятчийски шедьоври - типичните персийски вази, захарници и фруктиери от метал със сини орнаменти. Едно с друго не се повтаря! Ръчна изработка, наистина няма еднакви. Дори ако ви се струва, че виждате еднакви окото ви лъже - няма! Е, тук вече си накупих туй-онуй за синята ми селска къща. Не можах да се въздържа на тези красоти. Пет часа избирах, толкова са различни...
Знаех, че персите са ненадминати в миниатюрите, но нямах никакво понятие, че са перфектни дърводелци! Натъкнах се на изключително красиви и оригинални ръчно изработени дървени дъски за сирена и мезета. Не бяха скъпи, но бяха тежки и обемисти, което, за съжаление, ме възпря да си купя, а толкова ми се искаше. Невероятното разнообразие от модели на дъски за сирена , ядки, ордьоври и мезета буквално зашеметяват купувача. Истински произведения на изкуството.
В допълнение на казаното дотук, бях убедена, че самоварът е атрибут от руската и китайската народна традиция. Лично аз имам три уникални самовара от моята баба. Останах изумена от огромните ирански самовари. Самоварите в Иран не са за украса, както са при мен вкъщи, а си действат и то активно! Чаят на уличните лавки се предлага от самовар, ресторантите и заведенията за бързо хранене също предлагат чай с шафран само от самовар. Изобщо самоварът се оказа типично ирански чайник съхранил се от традициите на древна Персия.
По време на престоя си посетих изложение на постиженията на иранските жени в различните занаяти. Запознах се със Захра, която цял живот плете кошници, отгледала е пет деца. Обича бродираните дрехи и ярките цветове. Дрехите си ги бродира сама, кошниците ги плете ръчно и така - цял живот....
Докато бях в Техеран успях да се докосна до всички изброени занаяти и изкуства, да ги видя, да ги пипна с ръце и дори да си ги закупя и да донеса у дома една малка частица от невероятно красивата и колоритна древна земя – Персия.
Оля АЛ-АХМЕД , Техеран, Персия
Снимки: авторката