Следващите редове са резултат от тридесетгодишното лутане на България и търсене на правилния път на развитие. Предупреждавам хората с по-лабилна психика да спрат четенето още тук.
Латинска Америка е доста далечна за нашите балкански представи, а също и ние сме далече или по-скоро неясно разположени в представите на латиноамериканците. Първоначалното уточнение, че България е страна в Европа, все пак носи някаква представа, но да караме подред.
Перуанците не знаят нищо за нас, а България няма посолство в тази страна. Туристите тук има от цял свят, както и от самата Латинска Америка, поради световноизвестния обект Мачу Пикчу, Куско и Свещената долина, платото Наска, езерото Титикака, град Икитос в Амазония, Големият каньон (на лешоядите) в Арекипа, столицата Лима и т.н.
Понеже на стандартния въпрос - „От коя страна идваш?“, местните получават необичаен отговор „От България“, следват обикновено уточняващи въпроси. Уточнявам, че това е в Европа, или Източна Европа, на което местните кимат не особено разбиращо. Понятието Източна Европа за тях е неясно. Често следват въпроси от рода на „Това Украйна ли е?“ или „Германски ли говорите там?“ или просто „Какъв език говорите?„ и т.н.
Само няколко човека от по-старото поколение, над шейсетте отговаряха сведущо и с известна симпатия „България – социалистическа страна.“ На което пък се налагаше уточнение, от моя страна: „ Преди социалистическа, сега капиталистическа...“
Дори по-интелигентните перуанци от младото поколение не знаят къде е България, нито са чували нещо за нея. При поредното уточнение пред една екскурзоводка, за това къде точно се намира България, споменах Румъния, Гърция, Сърбия, Турция и Северна Македония, при което тя запознато уточни: „Аха, Македония и Александър Македонски, учили сме за него!“
В историческия център на град Лима, срещнах симпатичен стар инка от град Куско, който се заговаряше с хората и след това обикновено искаше пари. „Откъде си?“, попита ме той и след като чу България изтърси : „ А, София, там има много цигани.“
Очите ми се разшириха от учудване! Започнах да го разпитвам по-подробно откъде знае това и откъде е чувал. После се оказа, че май беше объркал България и Румъния, но така или иначе фразата беше произнесена, казаното беше вече факт. И индианците в Перу, вече знаят, че има много цигани в България и в Румъния!
Другите чуждестранни туристи в страната знаеха малко повече за България, но не много. Познанията им се изчерпваха основно с името на столицата София. Срещнах и американец от Чикаго, който каза, че иска да посети Пловдив. В Чикаго живеят над 200 000 българи, помислих си аз, сигурно някой познат българин му е разказал за нашия град. Или пък многобройните реклами по National Geographic и по другите канали за България и град Пловдив - най-старият жив град в Европа, бяха дали резултат?
Попитах го, но неговият отговор ме срази окончателно: „Не, просто търсих някое по-спокойно място, без много туристи и попаднах на Пловдив.“ Това, признавам си, наистина ми дойде в повече...!
Съвсем слаба утеха ми донесоха думите на един млад евреин, от Израел, който каза, че от България импортират, т.е. внасят вкусно българско сирене. Пак е нещо. Другите израелци, каквито тук има доста като туристи все са чували нещо за нашата страна. То сме почти съседи, взето като разстояние между Латинска Америка и Европа. Но в Перу и йогурта, киселото мляко, което е едно много рядко кисело мляко, при това сладникаво и бялото сирене са известни като греко – гръцки или дори турко – турски. Впрочем толкова далеч от родината, на 12 хиляди километра, и гръцко и турско звучи добре.
На краткия курс по испански, който изкарах в местно училище бяхме само трима - въпросният американец от Чикаго, млад новозенландец от Крайстчърч ( голямата стрелба отпреди 2-3 години) и аз от най-стария жив град в Европа – Пловдив. Дойде и въпросът кой е най-известният човек от нашата страна? Новозеландецът отвърна „Ръсел Кроу (Гладиаторът)“, за когото тримата останали не знаехме че е оттам. Американецът, незнайно защо при цялото изобилие на известни американски актьори, спортисти, политици и така нататък отвърна – „Киану Рийвс“. Учителят по испански уточни, че в Перу е роден писателят Мариус Варгас Льоса, а и други известни писатели, като Карлос Кастанеда например.
А аз се замислих кой е най- известният българин в момента? Преди години това определено беше Христо Стоичков или Стойков, както го знаеха по света. В продължение на много години след назабравимото лято на 1994 година, хората по света го знаеха, но днес измина повече от четвърт век оттогава! Кой днес – Григор Димитров, Кристалина Георгиева, Димитър Бербатов или Христо Явашев - Кристо, лека му пръст?
Наложи се да попитаме интернет, какъв отговор ще да даде на въпроса, понеже аз не можах... И Гугъл доста си затрудни на този въпрос, което поне ми донесе известно успокоение. На екрана излизаха индивидуални снимки на личности, съвременни и исторически, излизаха и общи снимки на герои, но никой не се отличаваше и не изпъкваше в тази маса.
Изглежда на българите не ни е писано да имаме само една известна водеща личност, което не е непременно лошо. Даже да кажем по-скоро е добре. Но оттам нататък, какво правим?