След броени дни храмът "Св.Пантелеймон" в софийския квартал Княжево ще отпразнува 100 годишен юбилей, който ще се отбележи на храмовия празник - 27 юли - денят, когато БПЦ почита Свети Великомъченик Пантелеймон.
„Църквата на белогвардейските емигранти“, както се слави храма от време оно, е един истински център на духовността с богата история запечатана във всяка една икона, във всеки ъгъл. Храмът „Св. Пантелеймон” е построен през 1923 г. от руските военни инвалиди, принудени да напуснат Родината си след октомврийските събития през 1917 г. Точната дата не е запазена в архивите. Знае се обаче, че това е станало през 1923 г. – годината, в която е построен и първият храм на белоемигрантската общност в Париж в предградието “Кламар”. В храма „Св. Пантелеймон“, известен като „църквата на белогвардейците“ се съхраняват четири чудотворни икони.
Най-почитани са Тихвинската икона на Божията Майка, пазеща хората на път, иконата на св. Пантелеймон и Казанската Св. Богородица, която се е съхранила и до днес. В малката руска църквичка са и иконите на св. пророк Илия и на св. благоверен княз Александър Невски. На иконата четем надпис: „На негово Императорско Величество господаря Император Александър Александрович с благословия от руския скит „Св.пророк Илия” в Атон. 1893 г.”. Как е попаднала тази икона в храма „Св.Пантелеймон” в Княжево, подарена от атонски монаси на Александър ІІІ – можем само да гадаем.
В навечерието на 100-годишния юбилей от построяването на църквата „Св.Пантелеймон“ в столичния квартал Княжево, известна като „Църквата на белогвардейците“ поговорих с църковния певец и диригент Иван Янакиев за църковното пеене и музициране, за молитвите, за църковната музика, християнските ценности, за храма на "прокудените белогвардейци" за всичко онова, което ни води към Бог!
Кой е Иван Янакиев?
Ръководител на школа по учебно църковно пеене по западни ноти в храма „Свети Пантелеймон“ в София, в Княжево. Четец и певец в Патриаршеската катедрала "Свети Александър Невски". Ръководител на делничния ежедневневен квартет.
Певец в хора на подворието на МП в София "Св. Николай Мирликийски Чудотворец", диригент.
- Г-н Янакиев, вие сте Доктор по музикознание от Института за изследване на изкуствата на Българската академия на науките. Какво трябва да знае всеки човек за музиката, дори ако не е доктор по музикознание?
- Музиката е дар, който е даден от Бога на човека. Трябва с особено внимание да подхождаме към този дар. Защото в резюме чрез музика можем да се приближим към Бога, но може и да се отдалечим от него. Поддръжник съм на хипотезата за наличие на споделени ресурси за синтактична обработка на език и музика – най-общо казано, че едни и същи мозъчни центрове отговарят за свързването на думи в словосъчетания и изречения и свързването на музикални мотиви във музикална фраза. И ако си позволим да направим препратка към началото на Евангелието от Св. Апостол Иоан Богослов, че „В начало беше Словото, и Словото беше у Бога, и Бог беше Словото. (Ин.1:1)“ и също, че „Всичко чрез Него стана, и без Него не стана нито едно от онова, което е станало. (Ин.1:3)“, то музиката е второстепенен помощник на Словото щом по промисъл можем да наблюдаваме общи ресурси за обработка и на език и на музика. Та, както езикът може да ни отведе или отдалечи от Бога – същото важи и за музиката, от нашите избори зависи.
Правилната употреба на музиката – тя може да ни помогне на молитвата, което да ни отведе до някаква форма на Богопознание – пътища много. Бог е Любов, светите Отци говорят за тази любов като безстрастна. Така разбирам правилната употреба на музиката – помощник в молитвата, който следва Словото (дори да няма думи). Първата стъпка, за която говори и Лествичника е смирението. И именно така можем да разберем дали употребяваме дара на музиката правилно –задаваме си въпроса: „ В чие име извършваме дадена постъпка?“. Ако е в Божие име – можем да се надяваме, че Бог ще приклони ухото си и ще чуе молитвена жертва. Но ако отговорът е в мое име – имаме червен флаг.
Чел съм, интересен пример от Атон във връзка с това. В някои манастири в Света гора не до пускат младите монаси да пеят на клира, и казват – „Красив глас – половин бяс“. Това са реални подводни камъни, в които много добри музиканти се блъскат, дори без да подозират – самолюбие, тщеславие, завист, алчност за внимание, гняв. Музикалният свят е изпълнен с множество примери за такива плодове. И човек си задава въпрос – как може така, нали музиката е духовно нещо? Ако е духовно – не може. Проблемът идва, когато музикалният дар се употребява неправилно и се превръща от духовно само в душевно преживяване.
- Какво е за Вас църковната музика? Как я усещате?
- Църковната музика е моилитва съчетана с музика. Тя е помощен инструмент с който благоукрасяваме служението към Бога на клириците в олтара. Музиката по време на Богослужение изобразява молитвата на верните - пеещите по време на Богослужение са събирателният образ на верните, а църковната музика е съучастие в службата - певците пеят от името на народа.
От друга страна съм чел случаи от житията на светиите, в които по време на богослужението на Божи угодник в храма няма никого, а отвътре се чува ангелско пеене. Оттук извеждаме вече казаното, че музиката е дадена от Бога – небесните ангелите изпълняват или по-скоро свеждат до знанието на човека до Божията воля.
За усещанията на музиката – Светите отци ни съветват да не обръщаме внимание на усещания, а да търсим Бога в молитва. Много е тънка границата между това да превърнем църковното музициране от духовно намерение в душевно преживяване и така да служи (макар и криво) повече на изпълнителя, отколкото на Бога. Харесвам светоотческото учение за трисъставността на душата (разум или ноос/нуус, чувства и желания) можем да кажем, че ако разумът ни по време на молитвено пеене не е насочен към Бога, то има реална опасност пеещия да остане подвластен на чувствата и дори желанията, че дори и страстите), които музиката е способна да възбуди в човек. От друга страна, когато има разумен духовен стремеж към Бога – тогава чувствата и желанията са поставени на тяхното правилно второстепенно място и това помага певецът да е насочен към Бога, а не към към собствените си преживявания.
- С какво се отличава църковното музициране? Къде е спецификата му?
- Най-хубавата и специална особеност на църковната музика е че тя звучи в името на Бога. Певците храма по време на богослуженията имат възможност да съучастват в молитвите на свещениците. С тяхното „Аминь“ се утвърждава, че от началото на Светата Литургия ние се намираме вече във времето на Благословеното царство на Отец, Син и Светия Дух.
Църковното музициране е молитва. Това стои на първо място. След това идват професионалните специфики – репертоарни, вокални, ансамблови. Те не са маловажни, но ако няма молитва дори най-съвършения хор или певец ще бъде чужд на същността на Богослужението. Трябва да внимаваме да не попаднем под изобличаващите думи на Спасителя „Горко вам … задето се оприличавате на варосани гробници, които отвън се виждат хубави,… (Мф.23:27)“.
- Вие сте четец и певец в Патриаршеската катедрала "Свети Александър Невски", където ръководите и делничния квартет. Разкажете ни подробно за тези дейности?
- В катедралият храм се извършва ежедневно утринно и вечерно Богослужение, в което музикалната отговорност е възложена на ежедневен мъжки квартет. В момента пеем пет души. Това е единственият в България подобен ежедневен мъжки квартет. Негов ръководител в годините е бил Светейшият Патриарх Неофит (като архимандрит). И досега пеем от нотираните от него тропари и стихири на осемте гласа. Мисля, че говоря от името на всички певци, че сме благодарни и за оставеното от него наследство.
По-често с ежедневния квартет участваме в делничните утринни и вечерни Богослужения, но от тази година по благословение на настоятеля на храма мелнишкия епископ Герасим участваме и в делничните Литургии в катедралата. През юли ще пеем и всенощно бдение.
- Доколкото ми е известно пеете и в хора на подворието на МП в София "Св. Николай Мирликийски Чудотворец". Има ли разлика между руското църковно пеене и българското? Как ги комбинирате?
В подворието на Московския Патриарх „Св. Николай Чудотворец“ и в Катедралния Старопигиален Патриаршески Храм-Паметник Свети Александър Невски се пее четиригласно хорово на празничните и на ежедневните служби. Това е една съществена прилика, която в случая е обща за избора на музикално благо украсяване на Богослужението в двете поместни църкви. Една от съществените разлики, е че в Подворието „Св. Николай Мерликийски Чудотворец“ се служи по Йерусалимския типик, който е манастирски (В РПЦ няма граждански типик), а в БПЦ имаме Константинополски типик, който е адаптиран за служение в градските църкви. Съществената разлика се състои в това, че манастирският тип Богослужение е по-пространен, а градският – по-концентриран.
- С какво се отличава гръцкото църковно пеене? Защо има тези разлики предвид, че всички са източно православни ортодоксални?
За съжаление не съм специалист по гръцко/византийско църковно пеене. Единствените две разлики, за която мога да говоря е, че ментово нотно писмо се различава от петолинейното и че гръцкото/византийско пеене е преимуществено едногласно (монодийно).
- Ръководител сте на школа по учебно църковно пеене по западни ноти в храма "Свети Пантелеймон" в София, който тази година празнува 100 годишен юбилей. На кого преподавате там? Кои са вашите ученици и кой може да се запише в хора и на учебните часове?
- От месец декември по покана на настоятеля на храма прот. Димитър Тухчиев започнах да водя ежеседмично в събота школа по западно многогласно хорово църковно пеене (напълно противоположно по звучене на източната гръцка/византиска практика). Събрахме се 5-6 души, които имат интерес и време. Участваме в Литургията и оставаме след нея. Говорим за песнопенията от литургията, техният литургичен смисъл и пеем различни многогласни песнопения. Така прекарваме сутринта от 9 ч. до 11:30 в пеене и молитва.
- Какво точно се изучава в църковното пеене по западни ноти? На старославянски ли е?
- Изучаваме многогласен обиход (руски обиход), като добавяме и авторски три- и четиригласни песнопения. Настолна книга ни е тригласния обиход на Генадий Никифорович Лапаев, пеем и песнопения от Бахметевия (Придворен или Петербургски) обиход.
- Изпълняват ли се специфични песнопения в храма „Свети Пантелеймон“, известен като „Църквата на белогвардейците“? Спазват ли се древните църковни руски традиции?
- В храма има добре запазена нототека с ръкописи на църковни песнопения. Към момента не сме посягали към тях, но се надявам, че с времето ще можем да възстановим часто от звуковото наследство, оставено ни върху нотните листи.
- Този храм, построен от белогвардейски графове е изключителен. Спомням си като дете идвах тук с майка ми, а в домовете до църквата, където живееха белоемигрантите винаги се чуваха руски романси....това са детските ми спомени..Вие знаете ли някоя белогвардейска песен или руски романс?
- Нямам голям опит с руската светска песенност. Един пример, за който се сещам е песента за дванадесетте разбойника – красива песен, чиято тема е покаянието и великата милост на Бога.
- Храмът Свети Пантелеймон в столичния квартал Княжево се подготвя да посрещне своя 100 годишен юбилей! Това е изключително значимо и благодатно събитие за тази света обител. С какви песнопения ще отбележите този празник?
- За песнопенията на Храмовият празник (Всенощно бдение на 26.07 от 17:00 и Света Литургия на 27.07 от 9:00 ч.) ще се погрижи хорът на Подворието „Св. Николай Мирликийски Чудотворец“. Сигурен съм, че диригентката Василена Ченова-Стефанова ще подбере такива песнопения, каквито подхождат на тържественото събитие.
- И нека завършим това интервю с псалом, с псалтир, молитва – Какъв ще е Вашият избор?
Нека да погледнем познатия ни първи псалом, който ни дава наставления какви трябва да бъдем:
„…а в закона на Господа е волята му, и върху Неговия закон той размишлява денем и нощем! И ще бъде той като дърво, посадено край водни потоци, което дава плода си в свое време, и чийто лист не вехне; и във всичко, що върши, ще успее. (Пс.1:2-3)“
И вторият псалом, който също ще споделя е номер 126
„Каквото са стрелите в ръката на силния, това са младите синове. Блажен човек, който е напълнил стрелника си с тях! Те няма да се засрамят, когато ще говорят с враговете при портите. (Пс.126:4-5)“
Приемствеността е принципът, с който устояваме на бурите в житейското море. Тази част от 126 псалом ми звучи едновременно като изобличение за всички нас, независимо от коя страна сме, но и дава и стъпките, по които да се изправим и да получим това, което Бог чрез пророка си Св. Цар Давид дава като обещание в първият псалом.
Слава на Бога за всичко.
Интервю на Оля Ал-Ахмед