От 20 години насам за първи път телевизионен екип влиза в оригинала на гробницата в Александрово. След като е разкопан от откривателя си Георги Китов, тракийският паметник е оставен на произвола на съдбата.
Рошава чука. Могилата се намира на километър от село Александрово. Ламариненият навес изглежда недовършен, входната му врата високо над ходовото ниво, определено не може да се използва. Налага се да се промушваме в дупка под нея. Охраната е шашардисана, дълго търси ключовете, така и не успява да включи ток и осветление. От години не се е налагало да отварят. Нищо до тук не предполага наличието на гробница от световна величина с фигурална живопис, единствен образец на тракийски майстор. Но възмущението от немарата предстои да избухне, разказват от БНТ.
Доц. д-р Георги Нехризов – археолог, НАИМ-БАН: Тук състоянието е добро все пак. И както виждате е сравнително сухо.
Дългият дромос към погребалната камера се налага да бъде разделен и изолиран с врати, заради разлика в температурите. И щеше да е добре, ако железата на вратите не бяха забити директно в оригиналния камък.
Доц. д-р Георги Нехризов – археолог, НАИМ-БАН: Над нас е иманярския изкоп. Това е мястото от където иманярите са влезли. Ето плочата, която те са разбили. Те две плочи са разбили. Всъщност ето тази също е спукана. Прави ли ви впечатление. Този изкоп. Това са вече иманярските копки. Този изкоп е запълнен след това с пръст, която обаче е доста по рохка от плътния насип на могилата. И през нея прониква абсолютно свободно влага, дори размита почва. Ние веднъж като влязохме имаше страхотен конденз и някакви гъби. Тази влага дава цялата всички проблеми с важността на гробницата. Зад г-н Добрев е вратата, каменната врата на гробницата. Едното крило е цяло, другото е на фрагменти. Така е съхранено, което според мен не е най-добрия начин. Ами това е според мен най-голямата язва, която създава сериозни проблеми за опазване на гробницата. Предложих временно да се направи един навес, който да отвежда водата. И това се оказа, че е трудно реализуемо.
За да не се срути, тавана на дромоса е бил укрепен с елементи за строителни скелета. Може и да е било добро временно решение, но след 20 години подпорите са силно ръждясали и заплашват лесно да рухнат. В преддверието на гробната камера нещата стават още по-драстични.
Пенко Добрев – директор на РИМ - Хасково: Ето тук има следи от тези обраствания. Но са изсъхнали, а преди бяха бели.
Доц. д-р Георги Нехризов: Ох, ужас, да!
- Тези обраствания какви са?
Доц. д-р Георги Нехризов: Това е голям проблем. Идва от растителността, от могилата. Ние сме все още под могилата. Тук няма над нас няма защитна част. И те проникват тези корени от дърветата отгоре. Те са много фини и се впиват в градежа. За съжаление се впиват и в стенописния слой. Това е бойна сцена между пеши воин и конник и е реално унищожена. Тук някой се е опитал да махне тези корени и е претъркал, с четка или с някакъв парцал и горният слой... стенописния слой всъщност е загубен. А ето методите, с които тогава са започнали да укрепват стенописите за каменната стена с тези пластини. Тук има много интересна сцена, значително по добре запазена, отново битка тук виждаме добре...
- А това е мишка...
Доц. д-р Георги Нехризов: Какво прави тук тази мишка?! Тук вече са паднали пластините и не държат. А тук имаме подкожушване от влагата и в един момент може би ще падне.
- Ами то тук си мирише на влага.
Доц. д-р Георги Нехризов: Да, въпреки ето ги тия датчици, тук стоят без да вършат никаква работа.
Датчиците отдавна са се превърнали в артефакт, плесен видимо е полазила стенописите. Големи парчета от тях липсват, но не всичко е загубено. Грижливата ръка на откривателя ги е събрала с надеждата някой ден реставраторите да успеят да възстановят липсващата информация от рисунките на траките.
Доц. д-р Георги Нехризов: Навсякъде са паднали стенописи. И тук има загуби. Тук има загуби. Тук също имаме бойна сцена. Отново пеши воин срещу конник. Ние направихме едно 3D заснемане на интериора, което позволява тези миниатюрни гънки да се установят, особено за вътре за камерите и да се хванат дъгата и да се установи къде точно е бил този фрагмент. И ще е много трудно, но си струва да се опита.
- Носи информация за погребания.
Доц. д-р Георги Нехризов: Разбира се, фрагментите, които по добре запазени имаме на тях личат ясно следи от фигурални сцени. Тук много ясно се виждат това как е подкожушено, което може би част от каменния блок се е отцепил.
Влагата не е простила и на стенописите в самата гробна камера. Разкошният образец на тракийското изобразително изкуство е превзето от плесен, цветовете се губят избелели от просмуканите минерали във водата. Вече има нападали цели стенописни пана.
До погребалното ложе имаме сцена на погребални практики, изключително ценна защото разказва, дава информация за реални ритуали. Но цялата е във влага и това е плесен. Част от същия стенопис, когато беше открита гробницата той не беше тук на земята, той беше тук на стената. В последствие се е подкожушил, отлепил, всеки момент може да се разпадне на парчета и малкото информация тук съвсем да отиде.
Част от обяснението за трагичното състояние на стенописите се крие най-вероятно извън нея. Укрепването вътре може и да е паянтово, но гробницата е опасана от впечатляващо масивна галерия. Скъпо изпълнение и определено неефективно. Дори обратното.
Доц. д-р Георги Нехризов: При самата работа, защото са използвали пробивни машини, вероятно са предизвикали вибрации. Поне така споделиха консерваторите, които може би не са повлияли добре на стенописите.
- Защото това се набива, а почвата е твърда. Трудно се копае като гледам.
Доц. д-р Георги Нехризов: – Да, много е твърда. Ето това е тази галерия, която обърнете внимание, че много грижлива и много бих казал от специалисти добре изградена.
Още с влизането става ясно, защо така упорито няколко ръководства на културното министерство отказват да пуснат камерата ни. Ще открием истинско скандално свидетелство за престъпно безхаберие. Да не кажем, че още не са приключили докрай разкопките и пред гробницата стоят неизследвани части от могилниия насип, които вероятно крият елементи от величествен вход и други ценни артефакти от поменални ритуали. И въпреки че от години тук не е извършван мониторинг, вменен на института за опазване на паметниците на културата, министерството е засипвано непрекъснато от доклади за трагичното състояние и нуждата от спешна намеса. И на учените, и на местния музей.
Пенко Добрев – директор на РИМ - Хасково: Като станах директор, като директор то никой нищо не ти казва. Аз влязох да констатираме, пратихме докладна до министъра, нали тогава. Ние сме информирали поне откакто аз съм директор всяка година, задържи ли се някой министър повече, веднага да пишем докладна за състоянието и ти казват „добре“.
- А вие не може да пипате нищо по своя воля тук?
Пенко Добрев – директор на РИМ - Хасково: А не. Аз съм се срещал с Боил Банов, ходих на лична среща, каза това е работа на държавата, няма пипаш.
Без движение остава и проектът на учените за реставрират стенописите. Намерили партньори към фондация „Балканско наследство“, още не са се отказали да настояват. Много работа е това, но паметникът си заслужава.
Данаил Огнянов – уредник, РИМ - Хасково: Ето един голям фрагмент, а бележката, която е оставена от 2003-та година е записано, че е от пода под каменната плоча. На един ред с ложето.
- Това е на самия Китов бележка!
Данаил Огнянов – Да, да!
Учените отново дават знак и на новото ръководство на министерството, че гробницата има спешна нужда от спасяване. Е като че ли сега, надеждата им отново се съживява. Сегашното ръководство дава знак, че приема тази отговорност и ангажимент изцяло.
Инж. Чавдар Георгиев – заместник-министър на културата:
Гробницата се стопанисва от министерство на културата като археологическа, недвижима, културна ценност и отговорността за състоянието на гробниците на министерството на културата. Причината за състоянието всъщност е на невъзможността на всички специалисти експерти, реставратори, архитекти, които през годините са се занимавали с проблемите на тази гробница да стигнат до едно общо единодушно решение - какъв подход да се приеме, как да се реставрира, как да се социализира и за съжаление ще го кажа, вероятно и кой да реализира този проект. СЕСОНК е заседавал по проблемите на тази недвижима културна ценност и никога не са излизали с окончателно общо единодушно решение какъв проект да се приеме, как да се подходи и за да се пристъпи от министерството на културата към неговата реализация. През изминалата седмица ние направихме работна среща, на която аз поисках да ми бъде обяснена цялата ситуация, хронология, факти и обстоятелства за проблемите и защо не са решени до този момент? Взехме решение и сформирахме работна експертна група, която още другата седмица отива на място. Поставени са и съвсем ясни и точни задачи, а именно да даде предложения и конкретни решения в най кратък срок за това на първо място да бъде аварийно обезопасена, да бъде спряно проникването на дъждовна и повърхностна вода в обекта, респективно адекватно да бъде отводнена.
От министерството на културата се ангажират и да възстановят мониторинга на гробницата, който да даде много ясни стъпки и срокове в довършване изследването и укрепването на гробницата. Замислили са и някои промени в законодателството, които да намерят работещ механизъм по опазването на културни паметници
Инж. Чавдар Георгиев – заместник-министър на културата:
Ние ще се опитаме за пореден път, събирайки всички тези специалисти водещи в страната, които се занимават с проблемите на обекта, да намерят решение, да го предложат и то да влезе в програмата за реализация на министерството. Ако за пореден път това не се случи, ние ще бъдем принудени да се обърнем към световни, водещи специалисти в тази област.
Това са обещанията. На всички им се иска да повярват. Защото археолозите смятат че са открили още една тракийска гробница със стенописи от ранга на Казанлъшката и тази в Александрово. Намерили парчета от стенописи в иманярска дупка и трябва да изпреварят вандалите. Пред прага са на ново, голямо разкритие, но е много важно каква ще е съдбата на третата гробница и дали ще получат разбиране и подкрепа.