Намериха средства за "Голямата косматка"

Министерството на културата /МК/ осигури необходимите средства за довършване на проекта за аварийно укрепване на дромоса на Тракийската гробница на Севт III в могила ,,Голямата Косматка“, намираща се в  землището на Шипка.

Конструктивното укрепване на прочутата гробница на Севт Трети бе  извършено по силата на сключен договор на Министерството на културата с община Казанлък, а за целта бяха осигурени над 34 хиляди лева в рамките на програмата на МК за финансиране на консервационно - реставрационни дейности по недвижими културни ценности през 2016 година.

Довършителните дейности за аварийното укрепване на дромоса /коридора/ на Тракийската гробница на Севт III в могила ,,Голямата Косматка“, намираща се в  землището  на Шипка, по проект, финансиран от Министерството на културата, обхващаха два етапа. Първият бе свързан с укрепването на античните зидове в дромоса. Бяха  извършени дейности по внимателно многостенно, неабразивно почистване на каменната зидария, направа на декоративна фугировка и др. По време на втория етап бе извършено и възстановяване на могилния насип.

Надгробна могила „Голяма Косматка” е най-голямата от досега проучените могили от Царския некропол на Севтополис, с височина 20 м и диаметър около 90 м. В могилата се намира една от най-величествените и богати тракийски гробници - внушителен комплекс, състоящ се от представителна фасада, дромос от ломени камъни, който е необичайно дълъг - 13 метра, както и три помещения – изсечена в монолитен гранитен блок камера във форма на саркофаг, куполна камера и правоъгълна предгробна камера. През 2015 година поради течове и свличане на земни маси в дромоса /коридора/, водещ към гробната камера, гробницата беше временно затворена за посетители. Комисия, назначена със заповед на министъра на културата, направи своевременно предписания за необходимите мерки за опазване на уникалния обект.

Както е известно, именно край откритата преди 12 години от археолога д-р Георги Китов гробница бе намерена и великолепната бронзова глава на владетеля Севт Трети - истинско бронзово чудо на античното изкуство /според френския в. "Фигаро"/. След като през пролетта на 2015 г. бе видяна и оценена от няколко милиона посетители от цял свят в Лувъра по време на впечатляващата ни изложба „Епопея на тракийските царе - археологически открития в България", където тя бе основен акцент, бронзовата портретна глава на тракийския владетел Севт Трети от фонда на Националния археологически институт с музей при БАН предизвика по-късно истински фурор и се радваше на изключителен интерес и в престижния американски музей „Пол Гети". Безценният ни артефакт и уникален шедьовър на античната скулптура, открит от българския археолог Георги Китов (1943-2008), от 28 юли 2015 г. до 1 ноември 2015 г. бе изложен и сред експонатите на изложбата "Власт и патос. Бронзови скулптури от елинистичния свят", която гостуваше в музея „Пол Гети" в Лос Анджелис и се превърна в сензация в мегаполиса на киното. Престижната изложба бе организирана от музея "Пол Гети", фондация Palazzo Strozzi от Флоренция, с участието на Soprintendenza per i Beni Archeologici della Toscana, Националната галерия на Вашингтон и с подкрепата на Федералния съвет по изкуствата и хуманитарните науки в САЩ. Бронзовата глава на Севт Трети впечатли силно и британския вестник "Гардиън" и престижното издание публикува голяма рецензия за забележителната изложба в музея „Пол Гети" в Лос Анджелис. В публикацията на "Гардиън" - "Власт и патос - една неповторима възможност за поглед върху бронзовите скулптури от елинистичния свят" /„Power and Pathos review - once-in-a-lifetime look at Greek bronze sculptures", Jordan Riefe/, се отбелязваше, че впечатляващата гостуваща експозиция в музея „Пол Гети" включва антични съкровища и артефакти от общо 34 музея от 12 cтрани, които никога до момента не са били показвани на публиката събрани заедно на едно място. В обширната рецензия на "Гардиън" за изложбата в американския музей се отделяше специално внимание и на бронзовата глава на тракийския владетел Севт III от фонда на НАИМ при БАН. В статията се припомняше, че древната бронзова глава на одриския владетел е била открита в България през 2004 г. Авторът на рецензията в британското издание не криеше и възторга си от таланта и уменията на древния скулптор, който е излял и изработил буквално като жив от бронз тракийския владетел с огромната му брада и къдрава коса. В публикацията се отбелязва също така и силното въздействие на много изразителните очи на Севт Трети - неговият пронизващ поглед не оставя никого равнодушен.

Гробницата на Севт III в могила „Голяма Косматка” е открита през  2004 г. по време на редовни археологически разкопки от експедиция ТЕМП с ръководител ст.н.с. д-р Г. Китов (НАИМ при БАН) в сътрудничество с ИМ „Искра” гр. Казанлък. Могилата е насипана като свещен хълм през първата половина на V в.пр. Хр. Вероятно през втората половина на века е направена широка траншея в насипа от юг, където е изграден монументален храм, състоящ се от представителна фасада и три помещения. Изградени са от обработени гранитни блокове, като първото (правоъгълно помещение с двускатно покритие) и второто (кръгло помещение с куполно покритие) са от отделни блокове, свързани чрез залети с олово железни скоби. Последната камера е саркофагоподобна, направена чрез издълбаването на гранитен блок с тегло около 60 тона, върху който е положен втори, оформен двускатно. В помещението са моделирани ритуално ложе и маса. Храмът е използван повече от столетие за извършване на религиозни церемонии ( т.нар. орфически мистерии) от тракийски жреци. За да се запази тайнството на обреда от непосветените, е използвана заключваща се отвътре с резета двукрила мраморна врата. Върху всяко от крилата е изсечено изображение – на източното е представен Хелиос (богът на слънцето), а на западното – Горгона Медуза. В началото на ІІІ в.пр. Хр. в централната камера е извършен ритуал по погребването на тракийски аристократ, за когото се предполага, че е владетелят на Одриската държава Севт ІІІ. Така сградата променя функцията си, превръщайки се в негова гробница. За да е сигурно и безпрепятствено преминаването на душата на царя между световете, траките й осигуряват водач, принасяйки в жертва кон и полагайки тялото му в първото помещение. Към фасадата е долепен и изграден 13-метров коридор с каменни стени и дървена покривна конструкция, както и втора фасада. При затварянето и напускането на съоръжението са били зазидани входовете към всяка една от камерите, а коридорът е опожарен и запълнен със свлеклия се могилен насип. На 7 метра южно от входа на външната фасада, на нивото на околния терен, е положена грижливо глава от бронзова статуя - вероятно портретно изображение на погребания тракийски владетел.