Милена ВЪРБАНОВА
В края на 2022 г., ми се обади един учен, старши научен сътрудник, към когото доскоро изпитвах безгранично уважение и когото продължавам да ценя за значителния му принос в съвременното познание за българите, но вече без да затварям очи за догматизма, в който той сам се окова. Бе прочел статията ми "Последните думи на Христос са произнесени на български език", написана още през 2019 г. ( и публикувана под различни заглавия ).
В тази статия, в която тълкувам чрез българския език известната арамейска фраза на Спасителя "Ели, Ели, ламасабахтани?", аз твърдя, както и в множество други мои текстове, че лексиката на арамейския език е удивително сходна с тая на тракийския и българския, тъй като и трите езици произлизат от пеласгийския, говорен в дълбока древност от исконните жители на Тракия и Палестина ( и в много други територии ).
Ученият ми позвъни не за да ме поздрави или да изрази обосновано несъгласие, а за да ми се присмее. Както триезичниците са се присмивали на Константин-Кирил Философ (казвам го с цялата дължима дистанция между светеца и моята скромна персона ).
Тъй като разглеждах само словосъчетанието "ламасабахтани", оставяйки настрана "Ели" ( Боже ), старшият н.с. реши, че нямам никакви идеи за тази "арамейска дума" и нарочно я изключвам от разсъжденията си. Дори каза: "хитро си я скрила".
Той самият я възприемаше като енигматично звукосъчетание, което никога и по никакъв начин не може да бъде свързано с траки и българи. И без да се замисля, взе на подбив не само статията ми, но цялата ми концепция, с което завинаги се принизи в очите ми, защото подигравката е примитивното оръжие на невежеството.
Оказа се, че корифеят, отрупан с лаври от моето поколение, няма никаква научна теза, която да противопостави на моята. Ето защо той прибягна към "прийома на сфинкса", сиреч сведе целия спор до загадка, състояща се от една единствена дума - разгадаех ли я, победата беше моя. Не успеех ли да я ли разгадая, всички мои историко-езиковедски текстове, основани на близостта между тракийския и арамейския език, рухваха в прах и аз тържествено трябваше да положа поражението си в нозете на ортодоксалната доктрина, че древноарамейският и тракийският принадлежат към две коренно различни езикови групи.
Аз обичам облозите. Особено тези, които се превръщат в единоборство. Особено тези, които съм сигурна, че ще спечеля. Така че приех.
Загадката се състоеше в следното:
Защо, в случай, че тези езици са близки, както аз настоявам, арамейското слово за Бог - Ел, Ил, - не се среща сред названията на тракийските и българските божества? За близостта на два етноса се съди и по общите им богове в дълбоката древност. Впоследствие ученият леко промени въпроса си: защо арамеите наричат Бога "Ели, Елои, Или (от незнание той употребяваше думата в звателен падеж, въобразявайки си, че е именителен), а българите зоват Бога със словото "Бог"? Промяната бе сериозна, без той да го осъзнава.
В момента, в който въпросният учен, влязъл в ролята на доморасъл сфинкс, произнесе заветната загадка, аз се усмихнах вътрешно. Вече имах отговора. Дори с промяната на въпроса, бях в състояние да я разреша.
Фактът, че измина половин година, преди да публикувам моя отговор, не означава, че през тези месеци съм гълтала прахоляци в библиотеките и трескаво съм се стремяла да спася репутацията си от разгром. През изминалото време пишех политическа публицистика, защото българският народ се нуждае от незабавни отговори на жизненоважни въпроси, които вече се свеждат до "ДА БЪДЕМ ИЛИ НЕ". А разгадката на мистериозната формула на сфинкса днес представям точно в оня вид, в който тя просветна в ума ми, при последния ни телефонен разговор с учения, който беляза нашето окончателно разминаване в две различни посоки и уви, пълното скъсване на десетилетните ни отношения учител/ученик или по-скоро визионер/апологет.
Той ехидно затвори телефона, сигурен, че ме е съкрушил. А аз си представях момента, в който ще прочете тези редове, но не почтително поднесени му от мен, както обикновено, когато бързах да му пратя новите си книги - той не одобри нито една, никога не каза и една добра дума за тях - а в някой сайт, блещейки слабеещи очи срещу екрана на стария си компютър.
Казват, че учителят се радва, ако ученикът му го надмине. Аз не случих на учители, които се радват на успехите ми, вероятно защото не се състезавах в техните писти, а се опълчих срещу всички тях. Ето защо съм сираче в заниманията си и се рея в безкрайността, вън от академично разграфените територии.
Но да се върнем на моето тълкуване на поставената загадка:
Траките, българите и древните жители на Палестина, Сирия и Месопотамия - арамеите - са слънцепоклонници, както толкова древни народи. В различните епохи и други богове от техния пантеон са излизали на преден план, но слънчевият култ е универсален, той е завещан от допотопните предци, от дълбините на времето. Той е тясно свързан и с християнското учение - това особено ясно личи в богомилската доктрина.
В Шумер, Асирия и Вавилон името на Бога на Слънцето е Шамаш. В Ханаан богинята на Слънцето е наричана Шапаш. Арамейското слово за "слънце" е "шамши". Както пиша в статията си "Кой е бог Сабазий и какво означава името му", 2019 г., думата "шамши" всъщност означава буквално "сам си" - сам - в смисъл на единствен, върховен, стоящ над всички, самодържец. На "древногръцки", а всъщност на тракийски език, думата "samo" означава "остров" - самотен, откъснат, изолиран - но и "връх". В санскритски език словото "sama" има смисъл на "най" - превъзходна степен, която отговаря напълно на руската форма "самый" ( самый могучий, самый высокий и т.н. ).
Тракийският бог на Слънцето е Сабазий. Звуковата близост на това име с Шамаш и Шапаш е безусловна. За мястото на култа към Сабазий в тракийските общества говорят производните от името му названия на тракийските народи - саби, сапеи. Трако-пеласгийският народ сабазии, населяващ Италийския п-в ( с главен град днешната Савона ) и създал империята Саба, също е свързан с името Сабазий. От това име произхожда името Саваот - название на Бог-Отец в православната традиция. В цитираната статия, която посвещавам на Сабазий, тълкувам името му като "Себе" - върховна божествена същност, стояща над всички, всевиждащ и всезнаещ, самодържец, единствен господар, сам в небето.
А как ще отговорим на въпроса: били ли са българите слънцепоклонници? Били са, разбира се. Жреците им се наричат "колобри"- тоест жреци на Слънцето, на "Колелото". Коледа е празник на "Колелото", Рождество на Младото Слънце, като с "колело" не се изразява само формата на Слънцето, а и кръговратът на времето. Галеното име на Слънцето - Райко - в българските народни приказки и песни, е отглас от названието му "Ра". "Кимерийци" - едно от имената на българите в света - означава "слънчеви", "слънцепоклонници". Езикът на Уелс ( Wales ) в Британия - cymraeg - ще рече "език на слънцепоклонниците", докато Wales - Вълчи - е ясен знак за българското присъствие - "вълк" е смисълът на етнонима "бълг". Понятието "кумир" - също произлиза от "Слънце" - "кум".
А какво ще рече българската дума "слънце"? Простата думица, която всеки ден произнасяме, без да вникваме в особения ѝ смисъл? Той се открива по-лесно чрез руското слово "солнце". Първата сричка в "солнце" е "сол". За какво иде реч? В латинския език, а оттам и в съвременните романски езици думата, означаваща "слънце" е sol. Произлиза от solus - сам! И понеже се отнася до Слънцето, несъмнено идва от сам, единствен, върховен, най-висок. Следователно първата сричка в "солнце" - "сол" - значи "сам", а втората - "нце" е умалителна, галена наставка. Българската дума "слънце" има същия смисъл и същата структура.
Ясно е като слънце, че името на Слънцето в езиците на "трите" народа - арамеи, траки, българи ( последните два са един и същи етнос ), потомци на пеласгите - е едно и също и означава "сам", единствен.
Ето я близостта, че даже идентичността.
Но кога ще стигнем до "Ел"?
Знайно е, че под "име на Бога" се разбира епитет, слово, което разкрива едно или няколко качества на божеството. Вместо името употребяваме евфемизми - заместващи думи. Истинското име на Бога не може да бъде разкрито на смъртните, то е непознаваемо.
Един такъв епитет на Бога на Слънцето е Хелиос - Сияещ, Блестящ - Източник на Небесен Огън - в "древногръцкия" пантеон. Но във всичките си изследвания аз твърдя, че корените на "древногръцката" културна традиция, включително древногръцките богове, са заграбени от историята и митологията на тракийските народи. И без да губя време да доказвам това в момента, ( доказателствата са хиляди ), ще посоча, че Хелиос е едно от тракийските имена на Слънцето. За това говори фактът, че посветеното на Слънцето животно - еленът - се нарича "елен" на чист български език. Женското име Елена, произлязло от епитета на Слънцето, не е гръцко, а пеласгийско, защото Елена Спартанска и Троянска е пеласгийка, а не гъркиня. Град Елена и Еленският Балкан също са си чисто наши, български. От обърканите обяснения на Аполодор в "Митологическа Библиотека", Кн.1, гл.7 ( където, допускам, нечия ръчица е вмъкнала много по-късна поправка ), с които хронистът иска да изкара Елин родоначалник на гърците, се разбира по-скоро, че елини и гърци са две различни понятия и нямат нищо общо помежду си. Елин е атлант или атланто-пеласг, а не грък. Подчертавам, Хелиос е епитет на Слънцето в тракийския свят далеч преди гърците да се появят в него.
Ярко доказателство за това е името основателя на Троя - Ил, син на Трос, правнук на Дардан, от което произхожда названието Илион. Градът на Ил - Илион, град на тевкрите - вълци, всъщност се нарича Град на Слънцето.
Откритие, което направих неотдавна и с което много се гордея е, че названието "славяни" ( за което се леят реки мастило - дали го има или го няма ), всъщност произлиза от дълбока древност като епитет на българите. Ученият, за когото става дума, смяташе, че името Авитохол означава "син на сърната". Според мен Авитохол ще рече "потомък на предците", но разкритието на връзката със сърната, е много важно и е негова заслуга. Бих казала, че става дума не толкова за сърната, колкото за елена. На гръцки език "елен" е ελάφι. Никой досега не беше забелязал, че ελαφι всъщност е първобразът на словото "СЛАВИ". "Слави" са българите - народът на елена, на Хелиос, на Слънцето, на Небесния Огън.
Ето защо смятам, че арамейският Ел, Ил и тракийският - български - Хелиос са пряко свързани. Това е едно и също име ( епитет ). Много по-късно думата Ел, Ил добива общото значение на "бог" и се влива в иврит.
Както разкривам в статията си "Божественият произход на местоименията", 2020 г. - названието Ел, Ил, трансформирано в лични местоимения за мъжки и женски род, а също в членна форма за мъжки род, трайно присъства в романските езици.
Допускам също, че английският поздрав "hello" - "произхожда от тракийското Хелиос и арамейското Ел. Hell - "ад" пък идва от едно директно, опростенческо разбиране за природата на "огъня" и използване на словото за "небесен огън" - Хелиос - като обозначение и на огнената преизподня.
Колкото до произхода на словото "бог" - "бага", постарала съм се да изясня някои неща за него в статията си "Кобният час се отлага", 01.2020 г. Интересно е, че в Индия, то често се свързва с паметниците на змийската цивилизация - напр. "змийския град" Божпур - и може би тя е изковала първоначалната му употреба. Трансформацията му съм обяснила в цитираната статия. Нямам специално изследване за еволюцията на това понятие, което е осезаемо в санскритската лексика, но в случая с настоящата "загадка на сфинкса", подобно изследване не е нужно да се представя.
Защото не в думата "бог " се крие разковничето - а в думата "слънце"!
"Бог" в българската понятийна система е общо название на божествата. А виж епитетът Хелиос на Божественото Слънце, от който произхожда арамейското Ел, свидетелства за единството в най-дълбока древност на трите народа - арамеи, траки, българи, чиито прадеди са пеласгите и атлантите. Това име е доказателство и за първоначалния общ слънчев култ на трите народа, дошъл от стародавна, допотопна епоха и съдържащ величествени знания за Вселената и Твореца, които тепърва ще си припомняме.
Учението на огъня още преди Потопа е свързано с великите мъдреци Бригу, които са го предали на новото човечество и от които вероятно произлизат българите - както съм писала в "Две теории за произхода на българите - една истина", 2022 г.
Още ли се смееш, сфинксе?