Разтърсващ мултимедиен спектакъл, посветен на 80-годишнината от рождението на голямата поетеса Ваня Петкова и на 15-годишнитата от отлитането ѝ през вечността към любимия ѝ Сириус, поднесоха на 26 април в препълнения Клуб „Журналист” на СБЖ нейните дъщеря и внук Оля Ал-Ахмед и Джоузеф Ал-Ахмад, пише Къдринка Къдринова в sbj-bg.eu.
Датата за артистичното възпоменание не бе избрана случайно – точно на 26 април 2009 г. изключителната Ваня Петкова се пренася на яркия Сириус – там, откъдето винаги е казвала, че е дошла на грешната ни и трудно разбираща я Земя; там, където се е заричала да се върне, когато безсмъртието я повика.
Затова Оля Ал-Ахмед и Джоузеф Ал-Ахмад са озаглавили своя мултимедиен музикално-поетичен спектакъл за незабравимата си майка и баба „Аз съм Сириус”. Премиерата му бе на 26 април вечерта в Клуб „Журналист” на СБЖ, но с него дъщерята и внукът ще обиколят още много места из България и по света в тази юбилейна за голямата Ваня Петкова година. Навръх рождения ѝ ден 10 юли, когато тя би навършила 80 години, спектакълът ще бъде представен в Къщата музей „Ваня Петкова” в село Езерово, област Пловдив. Това е къщата, в която самата поетеса избира да живее до последно и която днес семейството с много усилия е превърнало в неин музей и в Къща за приятели „Ваня Петкова”.
„Аз съм Сириус” е и заглавието на специалната юбилейна антология със 100 поетични творби на Ваня Петкова, подбрани от Оля и Джоузеф. Издателство „Книгомания” (Книгомания.бг/ knigomania.bg) подари това поетично бижу с впечатляващо оформление (дело на Джоузеф Ал-Ахмад) специално за честването на поетесата на 26 април – книгата излезе буквално в същия ден. И всеки от гостите на събитието в Клуб „Журналист” можеше да си я закупи.
Илюстрациите в нея са на самата поетеса, чийто талант на художничка досега бе практически неизвестен. Дъщерята и внукът се бяха постарали да подредят в Клуб „Журналист” и изложба с нейните оригинални рисунки и картини.
Бе представена и богата експозиция с много снимки от личния и семеен архив, като на доста от тях Ваня Петкова е с други български и световни магьосници на словото – Николас Гилен, Уилям Сароян, Елисавета Багряна, Любомир Левчев, Дамян Дамянов, Евгений Евтушенко, Булат Окуджава и още много и много други. На семейните снимки, разбира се, присъства и любовта на живота ѝ – нейният съпруг и баща на Оля, суданецът д-р Нури Садик, един от създателите на днес вече несъществуващата Арабска редакция в Радио България на БНР.
Многобройната изпълнила Клуб „Журналист” публика, в която имаше много известни лица от литературния, артистичния и журналистическия живот, беше приветствана в началото на вечерта от председателя на СБЖ Снежана Тодорова. Тя поздрави инициаторите на честването на Ваня Петкова – Оля Ал-Ахмед и Джоузеф Ал-Ахмад, и изрази възхитата си от творчеството на голямата поетеса, която е била и член н СБЖ, блестяла е не само с поезията си, но и с вълнуващите си пътеписи, репортажи и интервюта от ярките си пътувания по света.
Подготвеният от Оля и Джоузеф мултимедиен спектакъл започна и завърши със записи на автентичния глас на Ваня Петкова, която сама рецитира свои знакови творби – и сякаш така духът ѝ наистина слезе от Сириус, за да прегърне всекиго от събралите се в нейна памет в Клуб „Журналист”.
Сякаш ток сред публиката пусна и пламенността на Оля Ал-Ахмед, която тя вложи във всяка своя рецитация на стихове от майка си. Същият заряд носеха и рецитациите на внука Джоузеф Ал-Ахмад, актьор и кинорежисьор.
Дъщерята редуваше строфите на Ваня с разкази и за ярки епизоди от житейския ѝ път, и със свои лични детски и младежки спомени. Не само с думите ѝ, но и със сменящите се снимки на екрана, оживяха и четирите години заедно с майка ѝ в Куба, където поетесата прави докторат в Хаванския университет, а в хотел „Хавана либре” двете са съседки по стая с бащата на легендарния Че Гевара; и периодите, в които Ваня Петкова живее в Украйна и в Сирия; и шамарът, който 17-годишната начинаеща поетеса удря на ветерана Божидар Божилов, когато той ѝ предлага да седне на коленете му; и забраната, която Тодор Живков налага на стихотворението ѝ „Грешница”, макар че по-късно, когато лично се запознава с авторката, признава: „Ванче, Ванче, ти си голема работа...”
Оля припомни и незабравимите три поетични рецитала, които Ваня Петкова единствена в света изнася във... въздуха, по време на три различни самолетни полета – и така даже е предложен за Книгата на рекордите „Гинес”. Освен това заедно с Елисавета Багряна и Блага Димитрова, тя е третата българка, включена в престижна трансконтинентална поезия на гениалните жени поети.
Антологията „Аз съм Сириус”, построена хронологически отзад напред, започва с творби от последната стихосбирка на Ваня Петкова, излязла приживе и озаглавена „Пиратски стихове”. Поетесата я посвещава на световната звезда и главен „карибски пират” Джони Деп, изразявайки пожелание някой ден актьорът да я получи.
През 2021 г. нейният внук – актьорът и кинорежисьор Джоузеф Ал-Ахмад, издава „Пиратски стихове” на английски в Лос Анджелис. А когато през 2023 г. Джони Деп гостува в България, успява да се срещне с него и да му подари англоезичното издание на посветената му стихосбирка на Ваня Петкова. Американският актьор е дълбоко развълнуван – и моментът е запечатан на серия от снимки, които заразиха със силна емоция и публиката в Клуб „Журналист”.
Специален раздел на вечерта бе посветен на стиховете на Ваня Петкова, превърнали се в хитови песни. Сред гостите на вечерта бяха част от авторите на музиката към тях и изпълнителите, включили ги в репертоара си – като например Етиен Леви от някогшната група „Трик” и композиторът Александър Савелиев. Финалът на вечерта стана особено жизнерадостен, защото тогава прозвуча най-новият и динамичен хит, сътворен по творба на Ваня Петкова и изпят от Деян Неделчев – „Бъди!”. Отлична поанта за една незабравима вечер, в която експлозивната поезия и личност на Ваня Петкова наистина сякаш се завърна за малко от вечността при нас, за да ни окрили и зареди с това вдъхновяващо „Бъди!”, с целия си неугасим устрем към непокорство и неудържим полет на духа...
На никого не му се тръгваше от тази вълшебна атмосфера, създадена от Оля Ал-Ахмед и Джоузеф Ал-Ахмад и от всички приятели на голямата поезия и на голямата човещина на Ваня Петкова. Вечерта продължи до късно и с глътки хубаво вино, и с хапки ароматна арабска кухня – с всички вкусове на живота и с всички извивки на света, втъкани в строфи като тези:
„...И болката на този свят е моя болка,
и всеки взрив в сърцето ми избухва,
а слънцето като бурлак на Волга
ме тегли все нагоре да не рухна!
Но този свят във мене ще остане
и в него ще остана аз.
Благодаря ви,
врагове,
за всички рани!
Благодаря,
приятели,
за всеки хубав час!”