Жулиен Дасен ще изпълни най-големите шлагери на своя баща, Жо Дасен, на 6 юни в зала 1 на НДК.
Жулиен Дасен, наследникът на краля на френският шансон, ще очарова публиката с концерт в НДК в София
Жулиен Дасен ще изпълни най-големите шлагери на своя баща, Жо Дасен, на 6 юни в зала 1 на НДК. Концертът на Жулиен Дасен, синът на Краля на френския шансон Жо Дасен, ще бъде представен на 6 юни от 20 ч. в зала 1 на НДК оригиналния си авторски спектакъл с легендарните семейни хитове заедно с Paris Tour Eiffel Orchestra.
Организаторите обещават една уникална романтична вечер в семейството на великия изпълнител. Това е неповторима възможност да чуете незабравимите песни на легендарния френски трубадур. Завладяващото сценично поведение, звукът, костюмите, дизайнът и мултимедията ще накарат сърцето ви да затрепти, когато чуете „Les Champs-Élysées“ (Шан-з-Елизе), „L’Été Indien“ (Циганско лято), „Salut“ (Здравей), „À Toi“ (На теб), “Et Si Tu N’existais Pas” (Ако не съществуваше), “Le Jardin du Luxembourg” (Люксембургската градина) и много други.
Син на Жо Дасен и съпругата му Кристин – Жулиен, е роден на 22 март 1980 г. Той е второто дете в семейството след Джонатан, който е роден през 1978 г. Двамата братя се грижат за опазването на музикалното наследство на баща си.
През 2010 г. Жулиен и Джонатан са в основата на мюзикъла „Имало едно време Жо Дасен“, режисиран от Кристоф Баратие, в който Жулиен пее във виртуален дует с баща си. Мюзикълът има голям успех в Европа и САЩ. Същата година Жулиен излиза на сцената в пиесата La Parenthese със Соня Дюбоа като негов партньор. По-късно, през 2012 г., той записва в албума Monsieur Montand и песни на Ив Монтан, заедно с Флоранс Косте.
На концерта в София ще можете да доловите в Жулиен гените на баща му в начина, по който се движи, в лицето му и дори в тембъра на гласа му, а когато се качи на сцената с музикантите на баща си може да ви се стори, че Жо Дасен е жив.
ИСТОРИЯТА
Джонатан и Жулиен са продължители на само на Жо Дасен, но на цял един славен род! Прадядо им, Самюел, който е евреин фризьор емигрира в САЩ от родната си Одеса, Украйна. Самият Жулиен разказва, че пристигайки в Америка той не знае и дума английски и когато граничните полицаи го попитали как се казва, той помислил, че го питат от къде идва и отговорил : „Из Одессы!“ Полицаят не разбрал и го записал „Дасин“, това което чул. По-късно фамилията става Дасен, а всъщност това си е – Одеса!
- Бил сте бебе на 6 месеца, когато баща ви напуска този свят внезапно. Фактически вие не го познавате или по-скоро не го помните. Защо му посветихте живота си? Това ли е вашата мисия?
- Да, така е. Наистина бях бебе, когато загубих баща си, и въпреки това сега му отдавам всичко. Това е вид мисия, по-скоро задължение! Трябва да правя всичко което правя. Длъжен съм да уважа баща си, като продължавам делото му - неговата музика не трябва да бъде забравена. Знаете ли, малко е странно когато не познаваш баща си, и всъщност го опознаваш чрез неговото творчество и неговата музика. По този начин аз опознавам баща си от най-добрата му страна. Така опознах баща си не само чрез неговата великолепна музика, но и посредством неговата публика.
- Не ви ли пречи това, че сте син на известна личност? И винаги могат да ви обвинят, че му подражавате, а вие всъщност го продължавате....
- Никога не бих си позволил да имитирам баща си. Никой на този свят не може да замени Жо Дасен. Никога не съм разбирал такива упреци. За мен е напълно нормално - баща ми е известен певец и музикант и това е нормален процес да тръгна по същия път. Например, на един мой приятел баща му има пекарна, прави хляб, неговите синове месят тестото заедно с него в тази пекарна и това е нормален процес. По същия начин аз продължавам професията на баща си. Нормално е децата да тръгнат по пътя на своите родители.
- Оставате много рано пълни сираци след загубата и на майка ви Кристин Делво. Как се справяхте двамата с брат ви? От какво се препитавахте? С какво се занимавахте всичките тези години?
- Да, останахме рано сираци с брат ми, но все пак бяхме деца на известни родители...Бях изправен пред дилемата дали да продължа образованието си или да работя, за да поема всичко в ръцете си. И след като родителите ни напуснаха толкова рано бях длъжен да се погрижа за всичко, което ни оставиха: както за материалното наследствено, така и за духовното наследство. Да не забравяме, че огромно духовно наследство имаме оставено още от нашия дядо, който също беше изключително известен артист. Може да се кажа спокойно, че ние с брат ми бяхме длъжни да опазим цялото културно наследство на нашата династия, защото ние сме династия артисти.
- Какво детство имахте?
- Като на всички други деца. Растяхме в игри, в силен образователен процес, в песни и музика.
- Жулиен, кога, в кой етап от живота си взехте решение творчеството на баща ви Жо Дасен да стане ваша мисия?
Веднъж един известен композитор ми предложи да се опитам да изпея някоя от песните на баща ми. Казах си, защо пък не...И така пробвах, опитът се оказа много сполучлив. Така опитах още една песен, и още една. На нашето семейно обкръжение много им хареса, в последствие това се превърна вече в професионално изпълнение пред публика. Най-интересното беше, че на публиката ѝ харесваше моето изпълнение на песните на Жо Дасен. Зрителите и широката аудитория ме приеха много добре. И сега продължавам това дело защото самата публика го иска. Ако в един момент публиката каже, че не иска и не ѝ харесва – аз ще спра. Но това не се случва, напротив. С всеки един концерт публиката се увеличава, както и концертите по цял свят. Публиката иска още и още, защото това, което правя е нещо повече от концерт – това е шоу! И съм щастлив, че на публиката ѝ харесва! Страхотно е!
- Искал сте да станете актьор, нали? Защо не станахте?
- Аз бях актьор доста време, но постепенно музиката измести актьорските ангажименти. Всъщност, аз си оставам артист на сцената. Всяка една сценична изява спада към актьорското майсторство, така че, в този контекст – аз не съм се отказал от актьорството.
- В спектакъла „Имало едно време Жо Дасен“ изпълнявате виртуално 40 песни с - баща си. Какво е усещането да пееш с Жо Дасен от екрана?
- От една страна странно, необичайно, от друга страна прекрасно. На хората им харесва да виждат и Жо Дасен на сцената на живата мултимедия, на екрана, това още повече ги доближава до творчеството му, до неговата автентичност. Сега вече съм толкова ангажиран с концертите, които правя, че нямам време за актьорство. Знаете ли, това, че Жо Дасен е на екрана до мен още повече допринася да опозная баща си по-добре. И този процес вероятно никога няма да свърши. Всеки път аз научавам нещо нова за него, за неговите движения, мимика, усмивка – за самият Жо Дасен – баща и артист! Това стана вече част от живота ми!
- Вашият род е от Одеса. Били ли сте там с брат ви? Знаете ли нещо повече за дядо ви и за неговия живот в Одеса?
- Разбира се! Значи си цялото потекло. Знам много добре каква кръв тече във вените ми. Аз съм и украинец, и американец, и французин – аз съм гражданин на света. Одеса е в сърцето ми. Много пъти съм бил там, изнасял съм концерти, посрещали са ме великолепно. И да, бих могъл да заявя с чиста съвест, че Одеса е в сърцето ми! Семейството ми идва от Одеса, затова първоначалните ми корени са оттам. Америка е неразделна част от мен, защото баща ми и дядо ми са родени в САЩ. Франция – обобщава всичко, защото живея във Франция, баща ми – Жо Дасен беше френски певец и така нашето семейство обединява тези три държави у дома. Чувствам се добре на всякъде по света, във всички страни и дори не мога да ви обясня защо...Така аз се чувства гражданин на света!
- Френски език е много благозвучен, самият език е една песен. Според вас биха ли звучали песните на баща ви на друг език, на английски или на руски, например?
- Няма значение на какъв език пееш, ако влагаш чувство в това, което пееш. Дали ще кажеш на френски „жо тем“, или на английски „ ай лав ю“, или на руски „ я тебя люблю“ няма абсолютно никакво значение, ако го усещаш и ако влагаш съответното чувство в това, което казваш. Аз как правя, когато трябва да изрека тези думи, отивам към някое момиче от публиката, взимам я за ръка и започвам да пея песента за нея и да изричам тези думи към нея, така се влага необходимото чувство и е без значение, на какъв език изричаш любовта! Важното е отсрещната страна да я усети! Най - важното в едно изпълнение е - усещането, мелодията, гласът с който я поднасяш, а не езика.
- С какво ще изненадате българската публика, която ви очаква с нетърпение? Какво ще им кажете сега?
- Много изненади ще има. Ако ви ги издам сега, няма да са изненади! Това е едно абсолютно ново шоу. Пазим в тайна изненадите за софийската публика, не искам да ги издавам, елате на концерта и ще видите за какво става въпрос.
Надявам се да прекараме една незабравима вечер на 6 юни в София, аз ще дам всичко от себе си, за да ви представя един нов интересен концерт в който Жо Дасен ще оживее от сцената на НДК.
ДИНАСТИЯТА – Жо и Жул ДАСЕН
Жо Дасен е роден в Ню Йорк. Негов баща е режисьорът Жул Дасен (1911-2008), който има номинация за „Оскар“ и за БАФТА. Втората съпруга на американския режисьор е известната гръцка певица, актриса и политически деец Мелина Меркури.
По време на маккартизма и „лова на вещици“ който съпровожда този период, семейството Дасен е принудено да напусне САЩ в посока Европа. Жо учи в „Льо Розей“, Швейцария, след което продължава в колеж „Ан Арбор“.
Първият „американски“ хит на Жо Дасен е „Гуантанамера“, която пее на френски, а във Франция, където се установява в края на 50-те, медиите започват да му обръщат повече внимание през май 1968, когато се премества да живее в Латинския квартал. От началото на 70-те години неговите песни заемат челото на хит-парадите във Франция. Емблематична за творчеството му и въобще за цяла Франция и цял свят си остава вечната му песен Les Champs-Élysées (Шан-з-Елизе), създадена през 1969 г., слушана и пята и до днес.
Легендата разказва, че един от полицаите, които преследвали с размахани палки демонстриращи студенти, разпознава Жо за момент, споделя го с колегите си, след което отново се втурват в гонитбата на инакомислещите. А след първия му голям успех в „Олимпия“ Жул Дасен е толкова горд със сина си, че разправя как успял да си купи панталон в затворен магазин само като казал, че е баща на Жо Дасен (същата история е разказвана от него и за смокинг в Кан, и за обувки). Жо известно време е и негов асистент, и негов актьор, а едно от първите му вокални изпълнения е заедно с Джина Лолобриджида в музиката към филма на Жул Дасен „Законът“ с тяхно участие.
Жо Дасен си отива от този свят часове след като е спечелил съдебната битка, за да получи правото сам да гледа двамата си синове (на 20 и 2 месеца), месец след сърдечна криза на сцена.
Интервю на Оля АЛ-АХМЕД