In Memoriam: Големият руски поет Валентин Сорокин приключи земния си път

In Memoriam за ВАЛЕНТИН СОРОКИН, Русия…

На 15 април 2025 г. на 89-годишна възраст премина отвъд, в Царството небесно, големият поет и учител на поколения руски поети Валентин Василевич Сорокин – поет, публицист и преводач. Почетен член на Славянска академия. Един от най-ценените днес – учител на няколко поколения съвременни руски поети. Роден е в Урал, Башкирска АССР, на 25 юли 1936 г., в многодетното семейство на лесничей. Десет години е работил като електрокранист в металургичния завод в Челябинск. От ученик публикува в районния вестник. Член на Съюза на писателите на Съветския съюз от 1962 г., а днес – на Съюза на писателите на Русия. Завършва Висшите литературни курсове. Работи в списанията „Млада гвардия”, „Волга”, главен редактор е на Издателство „Съвременник”. Автор е на над 60 книги с поезия, на поеми за Степан Разин, Емилян Пугачев, Дмитрий Донский, Георгий Жуков и др. Превеждан е на много европейски езици, а също и на арабски, японски и хинди. Лауреат на премията на Ленинския Комсомол, на Държавната премия на Руската Федерация „М.Горки”, на международните награди „Михаил Шолохов” и „Сергей Есенин”. Дългогодишен ръководител на Висшите литературни курсове при ЛИ „Максим Горки”.. Казват, че да си отидеш в Страстната седмица е привилегия на праведните и на обичаните хора. Казват също, че красотата на човешкия път се измерва не в километри и години, а с броя на душите, с които заедно си крачил по този път и които са те обичали. В този смисъл Валентин Василевич Сорокин е хилядолетник – толкова много човеци го обичат! Едновременно с това, съдейки по вълнуващата му поезия, той е толкова млад, че може сам на себе си да завижда! Сякаш вчера беше, когато го поздравявахме за неговата 80-годишнина. И тогава колеги и приятели от 20 държави в света ми поръчваха да предам поздравите от името на всички…

Днес, уви, задочно, от разстояние, ще сведем глави пак заедно пред Вас, скъпи ни Поете и Учителю! Нека е лек небесният Ви път! Нека брезите, върбите и ракитите от милите Ви родни места звънят с клони и листа, когато ви изпращат! И нека през Отечеството Ви тича високо Вашата словесна пътека! Ще Ви помним с обич и почитание, скъпи Валентин Василевич! Поклон!

Елка Няголова, Председател на Славянска академия

*** Върба ли? Не, а дим зелен кълби се в ниските тревици. Сред блатните ракити в плен звъни като сребро пшеница. В корията тук-там печурки. Ехти синджирът на герана. Духът на избите се чува. А слънцето се вдига рано Далеч от шум. Мирише сладко. Огнище. Кош с картофи близо. Сред полог под върхари златни старик картофче си соли. Брадата дълга. Тъй е призрачен! А по лицето сенки лазят – магьосник от оная приказка, която мама ми разказваше… Кръжи отгоре сянка птича. И не над коловози меки, а през Отечеството тича високо – моята пътека…

БЕЛИЯТ ХРАМ

Белият храм в резедата полска, от години вече е стихнал... Колко радости и колко болки зад стените му днес са скрити? Сто венчавки, в душата скътани, клетви тежки, но и предателства... Руски тройки надбягват пътя, черни, носят се все нататък.. Песни прелестни, а и дълбоки, дълги стонове, гневни викове, затова ли под медни покриви корен пуска дори езикът ни?! Храм в полето, ала нетленен, като камъка – прост и стар е, извисява се над вселената с най-целебната красота. Никой подвиг не е напразен: виж, по Волга той пак е пръв – прекосява я Стенка Разин, от веслата му капе кръв...

***

Родиш ли се в Русия, се прости със радостта и дядовия кръст. Роден в Русия, се оказваш ти направо атаман, но с Божи пръст. Отново идват ангели и дяволи, бунтаря мигом оседлават дръзко. Смъртта в Русия срочно се явява, дори преди разстрела тя избързва. Метежът кратък е, додето лято свети, тъгата цяла зима се проточва. В Русия благодарни на поета са – изписват го на гробищната плоча. Тъй втренчено ме гледаш, спъвам се! Защо, луна, си толкова печална? От Пушкин та до Блок със кръв е пълна реката ни житейска изначално. В Русия няма кой да отговаря за себе си, но и за вековете. Неруските тук щедро поздравява държавната ръка и ги приветства. И колко се стопиха в пътя тесен, и колко сълзи верстите откраднаха! Накратко: за да бъдеш русин днеска, приемаш участ на Христос и атаман.

***

Да разлюбя, не мога, убий ме, не безчувствен родих се във тебе. Да, със сънното синьо на степите, и звездите, брезите и билките... С вертолет или с влак, и с такси ще връхлитат внезапни крушения. Неслучайно вовеки в Русия и над Господа има движение. Свири вятър в ръжта, песен суче се, чапла вика, в блатата тъжи, но кажи ми, кажи ми, кажи где Доброто все пак изучихме?! Ни една страна, вярвай, не помня, не разбирам и други държави, но и в гроба да съм, пак държа на степта и тайгата огромна. Като ручей в тревите ще влизам, ще протягам към лайката пръсти и във лудост почти ще разкъсам свойта пълна със щастие риза.

Превод: Е.Н.