Поредица от мощни слънчеви изригвания през последните дни предизвикаха осезаеми смущения в магнитното поле на Земята, като доведоха до засилена геомагнитна активност и необичайно интензивни полярни сияния. Данни на Националната агенция за океански и атмосферни изследвания (NOAA) и Европейската космическа агенция (ESA) показват, че през последната седмица планетата е била подложена на серия от коронални изхвърляния на маса, които са взаимодействали директно с земната магнитосфера.
Резултатът е геомагнитна буря със средна до силна интензивност, при която сиянията от типа Аврора Бореалис са били видими далеч на юг от обичайните полярни региони. Наблюдения потвърждават появата им над Скандинавия, Северна Европа, части от Балтийския регион и дори над райони, където подобни явления се регистрират изключително рядко.
Астронавти на борда на Международната космическа станция са документирали феномена от орбита, предоставяйки кадри с висока научна стойност. На публикуваните изображения и видеозаписи се виждат обширни зелени ивици светлина, които обгръщат нощната страна на планетата и преминават над гъсто населени райони в Северна и Източна Европа. Според представители на екипажа сиянията са били „изключително ярки и динамични“, като ясно се различават дори фини структури в плазмените потоци.
Експерти от космическите агенции посочват, че явлението е пряко свързано с навлизането на Слънцето в пиковата фаза на настоящия 11-годишен слънчев цикъл, известен като Слънчев цикъл 25. Очаква се максимумът на активността да бъде достигнат през 2025–2026 г., което увеличава вероятността от по-чести и по-мощни слънчеви изригвания.
Освен зрелищния визуален ефект, подобни геомагнитни бури носят и потенциални рискове. Според NOAA те могат да причинят временни смущения в GPS навигацията, радиокомуникациите и работата на спътници в ниска орбита, както и да предизвикат индуцирани токове в електропреносните мрежи на високите географски ширини. До момента не са докладвани сериозни щети, но операторите на критична инфраструктура остават в повишена готовност.
Учените подчертават, че настоящите събития предоставят ценна възможност за по-задълбочено изследване на взаимодействието между слънчевия вятър и земната магнитосфера. Съвместните наблюдения от наземни обсерватории, спътници и Международната космическа станция позволяват по-точни модели за прогнозиране на космическото време — ключов фактор за сигурността на съвременните технологични системи.