НАСА публикува нови впечатляващи наблюдения, които дават научно обоснована представа за дългосрочната съдба на Слънчевата система. Според астрономите след около пет милиарда години Слънцето ще изчерпи водородното си гориво, ще се разшири драматично и в крайна сметка ще унищожи Земята, преди да се свие до компактно звездно ядро.
Най-новите изображения, направени от космическия телескоп „Джеймс Уеб“, показват в детайли Хеликсовата мъглявина – остатък от звезда, подобна на Слънцето, разположена на около 650 светлинни години от Земята. Тази мъглявина представлява обвивка от газ и прах, изхвърлена в космоса, след като звездата е изчерпала горивото си. По данни на NASA изображенията предлагат най-близкия досега поглед към процес, който в далечно бъдеще вероятно очаква и нашата звезда.
През по-голямата част от живота си звездите се намират в т.нар. главна последователност – етап, при който гравитационният натиск е уравновесен от енергията, отделяна при термоядреното превръщане на водород в хелий. Когато водородът започне да се изчерпва, този баланс се нарушава. Ядрото се свива, температурите рязко нарастват и се задейства синтез на по-тежки елементи, което води до раздуване на външните слоеве на звездата. Така тя се превръща в червен гигант, достигащ размери стотици пъти по-големи от първоначалните.
В заключителната фаза ядрото колабира до бяло джудже – изключително плътна звезда с размери, сравними със Земята. Изхвърлената обвивка се разширява в пространството и образува т.нар. планетарна мъглявина. Именно това наблюдават учените в Хеликсовата мъглявина, чийто диаметър е около три светлинни години. Ултравиолетовото излъчване от бялото джудже в центъра ѝ осветява газа и разкрива сложни структури, оформяни и до днес от радиацията.
Сравнението с бъдещето на Слънцето е пряко. Астрономите смятат, че когато то навлезе в стадия на червен гигант, Земята ще бъде или погълната от разширяващата се звезда, или разрушена от мощните гравитационни сили. Изследвания, публикувани през последните години, показват, че звездите в този етап рядко запазват близки до тях планети, което подсказва, че шансовете Земята да оцелее са минимални.
Въпреки разрушителния характер на процеса, учените подчертават, че той има и съзидателна страна. Газът и прахът, изхвърлени в междузвездното пространство, съдържат химически обогатен материал, който впоследствие може да стане част от нови звездни системи. В по-хладните и плътни зони на мъглявините могат да се образуват сложни молекули – градивни елементи за бъдещи планети и потенциално за живот, базиран на въглерод.
По този начин наблюденията на Хеликсовата мъглявина не само показват вероятния край на Слънцето и Земята след милиарди години, но и илюстрират фундаментален цикъл във Вселената – при който смъртта на една звезда създава условия за раждането на нови светове.