Домашните любимци често се свързват с ползи за физическото и емоционалното развитие на децата, но ново изследване показва, че ефектът може да зависи от вида на животното.
Учени анализирали данни от близо 2000 двойки майка-дете в Испания и проследили дали наличието на домашен любимец в ранното детство е свързано с поведението и психичното здраве на децата няколко години по-късно.
Резултатите показват, че децата, които са живели с котка на възраст между 4 и 5 години, по-често са имали емоционални и поведенчески затруднения на 7-8-годишна възраст.
Изследователите разглеждат два основни типа проблеми. Към т.нар. вътрешни затруднения спадат страх, тревожност, нервност и трудности в отношенията с връстници. Външните включват хиперактивност, проблеми с концентрацията, неподчинение и агресивно поведение.
Интересното е, че подобна връзка не е установена при деца, които са имали котка още на 1-годишна възраст.
Още по-неочакван резултат се наблюдава при по-рядко срещани домашни любимци. Децата, които са отглеждали зайци, хамстери, риби, костенурки, морски свинчета или земноводни, по-рядко са показвали определени емоционални затруднения на 7-8 години. При кучетата и птиците учените не откриват значима връзка нито с по-добро, нито с по-лошо психично здраве.
Едно от възможните обяснения е свързано с начина, по който децата изграждат емоционална връзка с животните. Грижата за домашен любимец може да намали стреса, да насърчи чувството за отговорност и да помогне за развитието на увереност и социални умения.
При котките обаче авторите отбелязват, че те често са по-независими и могат да проявяват по-малко поведение, което детето възприема като постоянна емоционална подкрепа.
Учените подчертават и друго важно обяснение. Възможно е семейства, в които детето вече има емоционални или поведенчески трудности, по-често да избират котка, тъй като тя обикновено изисква по-малко ежедневни грижи от кучето. Затова изследването не доказва, че котките причиняват проблеми с психичното здраве.
Предишни проучвания дори откриват положителни ефекти. Малко изследване от 2021 г. например показва, че при някои деца с аутизъм осиновяването на котка е свързано с повече емпатия, по-ниска тревожност при раздяла и по-малко прояви на хиперактивност. Други данни свързват силната емоционална привързаност към котка с по-добро качество на живот при юноши.