В Джогякарта миналото не е отделено от настоящето. То се появява в двореца на султана, в тесните улици около него, в стенописите по фасадите и в древните храмове, разположени извън града.
Джогякарта е рядък пример за султанат в рамките на република. В местния явански език името често се съкращава до „Джокджа“, а градът остава културен център на остров Ява. В него живеят съвременни кафенета, улични търговци, батик и поп музика, но и дворцов ред, който води началото си от XVIII век.
Дворецът в центъра на космологична ос
Сърцето на града е Кратонът - султанският дворец, който все още е дом на султан Хаменгкубувоно X и семейството му. Значителна част от комплекса е отворена за посетители. Всеки павилион, изображение и скулптура има символно значение, свързано с яванските представи за света.
Йогякарта е планирана по ос между Индийския океан на юг и активния вулкан Мерапи на север. Кратонът е поставен в центъра на тази връзка между земното и небесното. ЮНЕСКО включи „Космологичната ос на Джогякарта и нейните исторически забележителности“ в списъка на световното наследство през 2023 г.
Недалеч се намира Таман Сари - воден дворец, чието име може да се преведе като „градина на аромата“ или „красива градина“. В центъра му има басейн, чийто цвят се променя между зелено и синьо според светлината. След изхода от комплекса започва туристическият квартал, където местни художници рисуват стенописи, продават батик и сребърни изделия и приготвят кафе от цивета.
Боробудур разказва история в камък
Пътуването извън Йогякарта отвежда до Боробудур - един от най-впечатляващите будистки храмови комплекси в света. Масивната му каменна конструкция наподобява лотос и се издига над равнината на Централна Ява. Храмът е създаден през VIII и IX век, когато будистки и индуистки династии владеят острова.
По-късно Боробудур е изоставен, след като голяма част от населението на Ява приема исляма, но не е разрушен. Панггах Ардиянсях, преподавател в SOAS University of London и специалист по история на изкуството и археологията на Югоизточна Азия, го определя като „свещено“ място и днес.
„Хората в древността са се опитвали да разказват истории чрез релефи, рисунки по стените и статуи. Можете да се опитате да ги разберете сами - да ги свържете с ръкописите и да ги прочетете“, казва Ардиянсях.Тъкмо релефите са сред най-ценните детайли на Боробудур. Те показват сцени от живота на Буда и превръщат стените на храма в каменен разказ. За посетителите, които търсят по-съзерцателно преживяване, традицията предвижда обикаляне на храма по часовниковата стрелка. В будизма числото 108 има особено значение, затова най-ревностните поклонници правят 108 обиколки.
Историята на Боробудур включва и дългото пътуване на неговите предмети извън Индонезия. Много статуи и релефи са били изнесени зад граница, а Нидерландия през последните десетилетия връща на страната част от артефактите, свързани с колониалното минало.
Източници: CNN