Понякога разказът започва с едно необичайно твърдение на малко дете: че е живяло друг живот, знае как е умряло и помни хора или места, които не би трябвало да познава. Учени от Университета на Вирджиния са анализирали 1678 от най-добре документираните подобни случаи, за да проверят дали в тях има повтарящ се модел.
Изследването е публикувано в списанието Psychology of Consciousness: Theory, Research, and Practice. В разгледаните случаи разказите на децата са били свързани с конкретен починал човек. Изследователите са сравнили начина, по който е настъпила смъртта, с периода между нея и раждането на детето, което по-късно твърди, че помни живота на този човек.
Неочакваната смърт е свързана с по-кратък интервал
Резултатите показват връзка между неочакваната смърт и по-краткия период до предполагаемото „ново раждане“. При най-ниската степен на неочакваност средният интервал е бил около 21 месеца. При най-високата той е спадал до приблизително 12 месеца.
Това означава разлика от около 40-43 процента. Към неочакваните случаи са отнасяни смърт при инциденти, насилие или самоубийство, докато естествените смъртни случаи са включвали заболяване или напреднала възраст.
„Имаше по-ранна публикувана публикация, която предполагаше връзка между насилствената смърт и по-краткото време между смъртта и раждането. Искахме да проверим тази връзка по-систематично и да видим дали може да бъде обяснена с културни или психологически влияния“, казва водещият автор Саиде Садеги.
Изследователите са проверили дали резултатът може да се дължи на религиозни убеждения, скорошна загуба в семейството или други социални фактори. Връзката обаче се е запазила и е била най-силна при семейства, които не вярват в прераждането. Това противоречи на очакването, че подобни разкази биха били по-чести или по-последователни в семейства, в които идеята за прераждане е част от религиозната култура.
Резултатът не е доказателство за прераждане
Авторите не представят анализа като доказателство, че човешкото съзнание се преражда. Данните са наблюдателни, а не резултат от експеримент, и не показват какъв би бил механизмът зад откритата зависимост.
„Механизмите, които стоят зад тези резултати, засега са неясни, но това ни дава още повече основание да продължим да търсим, а не да отвръщаме поглед“, заявява съавторът Мариета Пехливанова.
Подобни твърдения най-често идват от деца. Според изследователите разказите обикновено избледняват между петата и седмата година. Новият анализ не решава спора дали става дума за спомени от предишен живот, за особености на паметта и семейната среда или за друг, все още неясен процес. Той показва единствено, че в голям набор от документирани случаи начинът на смъртта е свързан с времето до раждането на детето.