Вълкът тича, пада, ядосва се и отново извиква: „Ну, погоди!“. Зад този хрипкав, разпознаваем глас стои Анатоли Папанов – актьор с голям диапазон, за когото анимационният герой се превръща едновременно в най-голямата популярност и в роля, от която трудно успява да избяга.
Анатоли Дмитриевич Папанов е роден на 31 октомври 1922 г. във Вязма, Смоленска област. Завършва Държавния институт за театрално изкуство в Москва през 1946 г., а две години по-късно става част от трупата на Московския театър на сатирата. Остава в театъра до края на живота си.
От сцената и киното до гласа на Вълка
Папанов е сред актьорите, които еднакво убедително играят комедийни и драматични образи. Публиката го помни като Льолик от „Диамантената ръка“, като генерал Серпилин от „Живите и мъртвите“, както и с ролите му в „Пази се от автомобила“, „12 стола“ и „Хладното лято на 1953-а“.
В анимацията гласът му придобива отделен живот. Папанов озвучава персонажи в близо сто филма, но именно Вълкът от „Ну, погоди!“ остава неговата най-разпознаваема работа. Според портала „Культура.РФ“ той озвучава героя от 1969 до 1994 г., като записите с негово участие продължават да звучат и след смъртта му.
Авторите на проекта използват не само гласа, но и актьорската му способност да променя интонацията. Вълкът може да бъде едновременно заплашителен, смешен, самоуверен и жалък. Така преследвачът на Зайчето постепенно се превръща от хулиган в герой, към когото зрителят изпитва съчувствие.
Роля, която засенчва останалите
Популярността на Вълка обаче не била напълно удобна за Папанов. В интервю за „Аргументи и факти“ вдовицата му Надежда Каратаева разказва, че когато хората го разпознавали на улицата, той се ядосвал: „Стига с този Вълк! Той прегриза цялата ми биография.“
Това раздразнение обяснява разликата между личното отношение на актьора и начина, по който публиката го помни. За зрителите Папанов е не само Вълкът, но гласът остава първият знак, по който поколения деца го разпознават. Сред другите му анимационни роли са Водяният от „Летящият кораб“, тигърът Шерхан от „Маугли“ и герои от „Мешок с ябълки“.
Папанов умира на 5 август 1987 г. в Москва, на 64 години. През 1973 г. е удостоен със званието Народен артист на СССР. Днес името му продължава да се свързва с цялото му театрално и филмово наследство, но и с онзи глас, който неизменно предупреждава Зайчето: преследването още не е приключило.
Източници: aif.ru, spec.tass.ru, rbc.ru