Функцията на простатната жлеза зависи до голяма степен от сексуалната активност. Това посочи в интервю за Факти.бг проф. д-р Красимир Нейков, ръководител на Урологичната клиника към Специализираната Болница за Активно лечение по Онкология (СБАЛО), София. Никой не е застрахован от болести, свързани с простатата, затова би било добре всеки мъж достигнал 50-те, всяка година да ходи на преглед при уролог. Интересно е, че единственото алкохолно питие, което се препоръчва при мъже и с доказано заболяване, е червеното вино.
В последните години много се заговори за простатата и за проблемите свързани с нея. Телевизиите ни засипват с реклами, в които основен момент е връзката на простатата и сексуалния живот. Нека изясним обаче, как влияе простатата на сексуалността на мъжете?
Простатната жлеза е много важен орган за мъжкото самочувствие и сексуална активност. Функцията на този орган е в пряка зависимост от нивото на мъжкия полов хормон в кръвта. Доказано е, че мъжете от черната раса имат по-високи стойности на тестостерона от бялата раса. Разликата започва да се появява още в пубертетна възраст. Не е случайно, че карциномът на простатата е най-висок при мъже с висок тестостерон. Това ясно доказва хормоналната връзка между рака на простатата, нивото на тестостерона и половата активност на мъжа. Друга добре известна причина за рака на простатата е възрастта. Колкото е по-възрастен мъжа, толкова вероятността за развитие на злокачествени клетки в простатата е по-висок. В около 20-25% от случаите това заболяване може да се установи патологоанатомично след фатален изход по повод на друго заболяване.
Доброкачествената простатна хиперплазия или аденома на простатната жлеза е доброкачествено заболяване. С напредването на възрастта се увеличава и обема на простатата. Заедно с това намалява и мъжкият полов хормон в кръвта – тестостерона, което неминуемо води да намаляване на желанието за сексуален живот. Така и двете състояния са във връзка с процеса на стареене. Съвсем естествено е да има и случаи със запазване на половата активност до преклонна старост, но това са изключения. Неумолимият ход на живота води до отпадане на половата активност и поява на смущения в уринирането.
Честотата на сексуалните контакти има ли значение за доброто функциониране на простатата?
Функцията на простатната жлеза зависи до голяма степен от сексуалната активност. Механизмът, по който се развива тази зависимост, е по пътя на освобождаването на секрета на простатата при полов акт. При увеличаването обема на простатата с възрастта се променя в известна степен строежа на простатата. Тя е съставена от три части, като всяка от тях има в строежа си малки жлезички, които произвеждат ежедневно секрет. При полов акт този секрет се освобождава и жлезата се изпразва от съдържанието си. До следващия път. Когато това съдържание на секрета не се освобождава своевременно, се създават условия за възникване най-малкото на смущения, свързани с акта на микция, а понякога и като проява на неудовлетвореност от невъзможността за водене на полов живот. Създават се и условия за развитие на бактерии и възпалителни промени, които са по-чести в по-млада възраст, примерно под 50 год. възраст. Тези възпалителни промени са по-отчетливо изразени, когато има прекарано в миналото възпалителен процес на простатата. С нарастване обема на жлезата каналчетата, които дренират секрета от простатата се удължават, стесняват, притиснати от разрастващата се простатна тъкан. Нужно е да поясним, че увеличаването обема на простатата не е за сметка на новообразувани клетки, а на базата на увеличаване обема на съществуващите. Процесът е известен в медицинските среди като „викарна хипертрофия”. Секретът не може да се отдели при полов акт от простатата навън и най-малкото възниква неудовлетвореност не само от липсата на еякулация, но и от симптоми на тъпа болка и припарване в областта на простатата. Разглеждайки проблема със смущенията в половата активност на мъжа трябва да се спомене, че тук има и друг проблем, който е в зависимост от създадените отношения с партньора. Съществуват двойки, при които не се получава удовлетвореност от извършения сексуален контакт. Това обаче не означава, че при смяна на партньора ще се достигне до по-голямо желание за взаимно полово задоволяване.
Мъжете не си признават, но често се страхуват от прегледи. Какво ще ги посъветвате?
Както за всяко друго заболяване, така и за простатните заболявания си има специалисти, наречени уролози. Всички мъже над 50 годишна възраст би трябвало да се преглеждат ежегодно при такъв специалист. Прегледът включва изследване нивото на простатния специфичен антиген /ПСА/ и ректално туширане. В клиничната практика е приета горна граница за стойността на този маркер от 4 нг/мл. Необходимо е да се изследва и втората част на ПСА, а именно свободната фракция, която не е свързана с белтъците в кръвта. Съотношението на двете фракции се определя в проценти, като при стойности на това съотношение над 25% вероятността за рак в простатата е до 8%, а при стойности под 10% вероятността се увеличава на 50% и повече. Сътношението е много важно да се знае, тъй като е доказано, че около 26% от рака на простатата може да се докаже при стойности до 4 нг/мл т.е. при приетата за нормална горна граница на ПСА. Естествено с увеличаване стойността на ПСА, особено над 20 нг/мл вероятността за рак е много голяма и трябва да се биопсира простатата. Необходимо е да се отбележи, че няма специфични симптоми при развитие на рак на простатата. Те не могат да се различат от симптомите при доброкачествена простатна хиперплазия. Дори и в напреднал стадий рака на простатата не дава специфични оплаквания. Затова съветът към всички мъже е да се преглеждат веднъж годишно при уролог и да не пропускат възможността за ректално туширане.
Казват, че след 50 години трябва да си правим ежегоден преглед на простатата. Така ли е или трябва да започнем по-отрано?
Ракът на простатната жлеза може да се предава по наследство. В случай, че родственици по права линия са имали такова заболяване уролозите съветват да се започне изследване на ПСА след 45 годишна възраст. При съмнение за заболяването се извършва пункционна биопсия на простатата от няколко места. Заболяването се счита доказано, само когато е извършено хистологично изследване – материал от тъкан на простатната жлеза. След това е необходимо да се определи стадия на заболяването и съответно се насочи за подходящо лечение. Лечението е радикално и палиативно. Съществуват и множество алтернативни методи, които се прилагат с известен първоначален успех. Те обаче не могат да доведат до излекуване на заболяването. Тук бих включил високоинтензивния ултразвук на простата, за който напоследък много се говори и се препоръчва употребата му не само в чужбина, но и у нас. Става въпрос за експериментален метод, за който все още се събират групи от пациенти. Според FDA методът е разрешен за употреба през 2015 година, като там изрично се споменава, че е „.. метод за аблация на простатна тъкан”, но никъде конкретно не се споменава, че става за лечение на локализиран рак на простатата. В никакъв случай лазерните технологии не са радикален метод за лечение на заболяването, те имат палиативен характер и основно подобряват акта на микция.
Радикалните методи по цял свят са два:
- Радикална простатектомия
- Хормонална терапия в съчетание с лъчелечение
Рак звучи като много страшна диагноза. Какво е рак на простатата и има ли лечение за него?
Диагнозата не е страшна, когато е доказана в ранен стадий. Съществуващите радикални методи, в съчетание понякога и с палиативни при рецидив позволяват достатъчна преживяемост с приемливо качество на живот.
Има ли значение храната при профилактика на заболявания на простатата. Наистина ли трябва да се ограничи храната с животински произход и да се наблегне на растителната храна.
Хранителните навици са от съществено значение, като се дава предимство на средиземноморската диета. В литературата съществуват неоспорими данни за това, че жълтата раса има много ниска честота на заболяването. Ако техни представители заживеят зад океана, честотата на заболяването сред тях почти се изравнява с тези на местната популация мъже. Когато говорим за диета, предимство се отдава на растителната пред месната. Трябва да се избягва употребата на животински мазнини и червено месо. Съдържанието на антиоксиданти, което преобладава в растителните храни е за предпочитане. Употребата на алкохол не се препоръчва, особено по-твърдите напитки. Единственото алкохолно питие, което се препоръчва при мъже и то с доказано заболяване, е червеното вино. Препоръчваната консумация поне на 4 чаши седмично, но само при тези, които са свикнали да приемат малки количества алкохол.