Създание, което с удоволствие похапва известната с устойчивостта си пластмаса, прикова вниманието на учените. Те се надяват, дребосъчето да се превърне в най-силното оръжие срещу глобалния проблем с полиетиленовите пластмасови отпадъци, които замърсяват планетата ни.
Става дума за гъсеницата на вид нощна пеперуда, която обикновено се отглежда за рибарска стръв. Гъсеница, отглеждана обичайно за рибарска стръв, яде с удоволствие, съобщиха учени. „Откритието може да се окаже много важно в борбата с пластмасовите отпадъци, които се трупат в депа на сушата и в океаните“, заявява Паоло Бомбели, преподавателят от университета в Кеймбридж и съавтор на изследване, публикувано в сп. "Current Biology".
В ЕС 38% от пластмасовите отпадъци са трупат в депа, вместо да се рециклират.
Видът, който се отглежда за рибарска стръв и храна за аквариумни рибки, е сред най-страшните вредители по пчелните пити и е заклет враг на пчеларите по цял свят.
Молецът се смята за истинска напаст, защото снася яйцата си в пчелните пити, а когато се излюпят ларвите, те започват да ядат, бързо и лакомо, докато не унищожат всичко. В ларвен стадий, поколението от една женска може да унищожи 0,5 кг. пити.
Берточини, която е пчелар-любител, отишла да почисти и приготви кошерите си за пролетта и се натъкнала на ужасяваща гледка — те били пълни с големи восъчни молци.
Тя ги събрала в голям найлонов плик, който хвърлила настрана. След известно време жената видяла, че полиетиленовата торба била цялата в дупки, а гъсениците пълзели навсякъде из къщата.
Те поставили стотици ларви върху пластмасова торбичка от супермаркет. Само 40 минути по-късно по торбичката се оформили дупки. 12 часа по-късно лакомите гъсеници били изяли 92 милиграма пластмаса (много по-бързо от гъби и бактерии).
При следващия експеримент биолозите открили, че ларвите напълно усвояват пластмасата като разграждат химическите ѝ компоненти.
При друг експеримент, учените покрили найлонов плик с мъртви ларви и резултатът бил сходен. Това ги навело на мисълта, че пластмасата се разгражда от някакъв вид ензим или друго съединение, което гъсениците произвеждат или имат в телата си.
Според Берточини, гъсениците произвеждат нещо, което разрушава химическите връзки на полиетилена, вероятно чрез слюнчените си жлези или симбиотична бактерия в стомаха.
Учените предполагат, че тайната се крие в начина на хранене и средата, в която гъсениците живеят. Растейки в пчелни колонии, ларвите се хранят с восък от питите — процес, който може да е сходен с този при разграждането на полиетилена.
„Восъкът е полимер, нещо като „естествена пластмаса” и има химическа структура, която не е далеч от тази на полиетилена”, посочва Берточини.
Засега не е ясно дали за разграждането на полиетилена се грижи един ензим или става дума за комбинация от молекули. Но ако това вещество успее да се изолира и започне да се произвежда в индустриални количества, то би могло да сложи край на замърсяването с пластмасови отпадъци.