Млечният път се простира на около 100 000 светлинни години в диаметър, но учените смятат, че този огромен пакет от газ, прах и няколко стотин милиарда звезди може и да се увеличава.
Това, че нашата Слънчева система е част от Млечния път, не позволява да се види добре неговия размер и форма. Вместо това, астрономите гледат други подобни галактики, за да получат образец за собствената ни галактика.
След наблюдения в продължение на години, изследователите можаха да определят количествен растеж в дисковете на две галактики, подобни на Млечния път. Това се прави за първи път, като се изследва светлината в края на дисковете на галактиките.
Оказва се, че тези галактики могат да растат със скорост от 503 метра в секунда. С тази скорост можете да обиколите Земята за около 22 часа. На галактическо ниво това не е толкова бързо. Но с натрупване на времето представлява значително увеличение.
„Не е бързо, но ако можехме да пътуваме напред във времето и да погледнем Млечния път след три милиарда години, той би бил с около 5% по-голям, отколкото днес“, обяснява изследователят Кристина Мартинез-Ломбила в изявление за списание Newsweek. Тя е докторант в Instituto de Astrofisica de Canarias в Тенерифе, Испания, като представи работата на своя екип пред Европейската седмица на астрономията и космическите науки през 2018 г. в Ливърпул, Великобритания.
Млечният път представлява нещо като заградена спирална галактика. Формата му се определя от взаимодействията на материята – прах, газ и звезди – и гравитацията. Материята на нашата галактика се крие най-вече в плоската равнина на диска.
Млади, сини звезди населяват диска на галактиката, докато някои звездни клъстери седят в самия му край. По-стари, по-тъмни звезди често се срещат в ореола на галактиката и в издутината около центъра. Поради тази причина научните модели показват, че дискът на галактиката трябва да нараства с течение на времето, в съответствие с популациите от ярки, сини звезди с къс живот.
Мартинез-Ломбила и нейният екип са използвали наземни и космически телескопи за събиране на оптични данни, за да уточнят дисковите граници на други галактики.
Следейки светлината в тези региони, екипът проследяват как младите сини звезди се движат нагоре и надолу от диска. Измерването на тази светлина им е позволило да разберат колко време ще отнеме на звездите да се движат от техните клъстери и как техните галактики растат.
“ Млечният път е доста голям, “ казва Мартинез-Ломбила. „Но нашата работа показва, че поне видимата част от нашата галактика бавно се увеличава, тъй като нови звезди се формират в галактическите покрайнини.“
Този растеж обаче може да бъде краткотраен от астрономическа гледна точка. Нашата галактика трябва да се сблъска със съседната галактика Андромеда след около четири милиарда години. Когато това се случи, размерът и формата на галактиките ще се промени драстично, защото те ще се съединят, пише Newsweek.
Ивайло Красимиров, "Мегавселена"