В най-северната част на Индия, точно в подножието на Хималаите, се намира страховита долина, която плаши местните жители. Хората не смеят да стъпят там и дори крият от туристите разположението на това място.
Има дори официална забрана от държавните власти координатите на тази долина да бъдат пазени в тайна. Причината за всичко това са множеството необясними смъртни случаи.
Историята на долината на седемте мъртви мъже започва през пролетта на 1856 година, когато там попаднал случайно заблуден ловец. Насред силна буря той се изгубил в долината и бил принуден да си потърси укритие от стихията.
В пещерата, където се скрил останал изненадан, когато видял скелет на мъж във военна униформа. В чантата, която лежала до скелета, ловецът намерил дневник. Тъй като самият той не можел да чете, решил да вземе със себе си тетрадката и да я покаже на някой грамотен. Но като се прибрал у дома, забравил за нея и така тя останала в дома му почти 50 години, без никой да ѝ обърне внимание.
Когато починал, дневникът се озовал в ръцете на изследовател на Индия, който бил и ловец на съкровища. Той разбрал, че държи в ръцете си дневник на английски капитан, който научил от местните жители за скрити в долината съкровища и решил да ги търси.
В дневника пишело, че на същото място, където днес се намира долината на седемте мъртви мъже, някога бил разположен древен град от владенията на богат и непобедим раджа. Той бил толкова могъщ, че с лекота завоювал нови и нови земи.
Раджата имал седем синове, които постепенно се възгордели от успехите на баща си и престанали да се молят на върховния бог Шива. Възмездието не закъсняло. В началото богът изпратил огнени стрели, които унищожили седмината братя и войските им, а след това и целия град.
Прекрасната столица потънала дълбоко под водата, а на нейно място останало само езеро. Именно на дъното му се намирали и съкровищата, пишело в дневника.
В него британският капитан описвал как дълго, но без резултат, търсел поне някакви следи от богатия град. Един ден, като по чудо, намерил пролука в скала, през която видял долината и езерото. Там капитанът забелязал древни руини.
Решил да остане в долината и да пренощува, а на сутринта да си построи сал, с който да преплува езерото. Когато се събудил, се оказал напълно сам - всичките му войници били изчезнали, на място останали само вещите им. Имал усещането, че просто са отишли да плуват и не са се върнали.
Капитанът се приближил към водата и с ужас забелязал в дълбочината ужасяващо, дяволско лице, което го хипнотизирало и го примамвало към себе си. Само благодарение на волята си успял да отвърне поглед и да избяга.
Но по пътя му станало лошо - тялото му буквално изгаряло от висока температура. Едвам се добрал до пещерата, но когато стигнал там издъхнал.
Ловецът на съкровища, който прочел дневника на англичанина, организирал експедиция и се отправил по следите му. Това станало през 1902 година. Но след известно време в местно село забелязали странен човек с разкъсани дрехи и множество изгаряния по тялото, който имал налудничав поглед.
Оказало се, че това е същият ловец, който тръгнал да търси съкровищата на могъщия раджа. Откарали го в болница, където умрял след няколко дни.
За случая се разчуло и лично от правителството на Индия назначили да бъде изпратен на тайнственото място екип за научна експедиция. Учените трябвало да изяснят подробности от случилото се в долината на смъртта. Оказало се, че в тези краища има огромно количество отровни змии. Почти всички от експедицията загинали. Тези, които все пак успели да се върнат, разказвали за странен, блуждаещ огън, който се появявал изведнъж и изгарял всичко около себе си.
След тази експедиция последвала още една, но и повечето от участниците в нея загинали. Оцелелите разказвали, че хората се приближавали до езерото, започвали да се въртят като в транс и накрая падали мъртви на земята.
През 1919 година бил предприет последен опит да бъде изследвана смъртоносната долина. В състава на групата влизали алпинисти, които си носели и противогази. Те успели да се доберат до противоположния бряг, където били руините на някогашния древен град. Но в момента, в който хората без противогази се оказали на върха на скалата, започнали да скачат от радост, след което всички едновременно скочили в езерото.
След този случай индийските власти издали забрана за посещението на долината на смъртта.
И все пак, легендите са си легенди, но има ли реално обяснение за случилото се там? Днес учените смятат, че езерото отделя нервно паралитичен газ, който има възпламенителни свойства.
Съществува и друга, не толкова научна хипотеза. Според нея преди около 25 хиляди години на същото място се разиграла война на древни цивилизации, в резултат на която избухнал мощен, ядрен взрив.