За да посетите тази страна трябва първо да ви позволят (СНИМКИ)

Кралство Бутан се намира в Южна Азия и има репутацията на най-затворената за туристи държава. Чужденците имат възможност да посетят страната за пръв път, едва от 1974 година.

Но дори днес е необходимо разрешение за влизане в страната и само две авиокомпании летят до единственото международно летище там. Закупуването на самолетен билет до Бутан обаче, е възможно единствено с представяне на разрешение за влизане, което се пише на ръка.

И въпреки наличието на толкова много препятствия, напливът от туристи, опитващи се да посетят Кралство Бутан е много голям.

Причината за това се крие в чудесата на тази екзотична, древна и невероятно красива страна.

Бутан има древна история и запазена култура, почти недокосната от съвременния начин на живот и модерните технологии. Дори неща като интернетът и телевизията, с които ние сме свикнали до болка, там се появяват едва преди няколко години.

Архитектурата в Бутан също е изключителна. Тя е оригинална и необичайна и един от най-ярките примери за това е Форт Римпунг Дзонг, построен през 16 век.

Сред известните забележителности в страната е манастирът Паро Такцанг. Този будистки храмов комплекс е разположен близо до град Паро и виси на скала с височина 3120 м, на 700 м над нивото на долината.

Името на комплекса, построен през 1692 г. около пещерата Такцанг Сенге Самдуп, може да се преведе като "Тигърското гнездо" и се свързва с няколко различни местни легенди за учителя Падмасамбхава, когото почитат като бог-покровител на страната.

Според една от историите Падмасамбхава прелетял до това място от Тибет на гърба на тигрица от Кенжапонг. Щом пристигнал, той опитомил духа на тигъра-медон и медитирал в продължение на три години, три месеца, три седмици, три дни и три часа.

Смятан за велик учител и основоположник на тантристката будистка школа в Тибет, Падмасамбхава е този, който носи в Бутан учението на Буда.

Въпреки разположението си, „Храмът на учителя с осем имена“, както също е наричан комплекса, не е толкова трудно достъпен.

Много от манастирите в Бутан са построени на подобни места, за да могат да отблъснат нападение. Сред известните манастири-крепости са Пунакха-дзонг, Тронгса-дзонг, Симтокха-дзонг, Ташичо-дзонг.

Но освен труднодостъпните храмови комплекси и манастири, в Бутан има множество невероятно красиви будистки храмове, които туристите биха могли да посетят и разгледат, стига първо да получат разрешение да посетят страната.

Поради изолацията си от останалия свят, Бутан успява да запази своята уникална култура до днес.

Бутанците носят традиционни дрехи не само за празници и фестивали, а и в своето ежедневие. Стилът, материята и цветът на всяка дреха показва статута в обществото на този, който я носи. Всъщност носенето на традиционни дрехи донякъде е задължително и дори има места, на които не се допускат туристи, ако не са облечени според местните традиции и култура.

Много от жителите тук все още живеят в традиционни жилища, изградени от глина. Почти всички сгради, с изключение на летището, са изградени в същия стил, узаконен с декрети. Те са предимно ниски, но в Тхимпху има местни "небостъргачи" - постройки с височина пет етажа.

Бутан е малка страна с древна история, която може да бъде проследена само чрез местния фолклор, митове и легенди, тъй като всички документи, исторически записки и хроники и т.н., изгарят по време на ужасен пожар, който изпепелява националната библиотека на кралството.

Това е единствената държава в света, в която гражданите са задължени конституционно да опазват околната среда и продажбата на тютюн е напълно забранена.

Друг любопитен факт за Кралство Бутан е, че в столицата Тхимпху няма нито един светофар.

Най-високата точка в страната, връх Гангхар-Пуенцум, никога не е била завладявана.

Името на тази удивителна азиатска страна се превежда като "Земя на драконите на гръмотевиците".