Фатална ли беше за Кърт Кобейн срещата му с Уилям Бъроуз?

Историческата среща между Кърт Кобейн и Уилям Бъроуз се осъществява благодарение на мениджъра на турнета на Nirvana, Алекс Маклауд, в разгара на промотирането на албума „In Utero“. За Кобейн срещата с автора на „Голият обяд“ е истинско поклонение.

Според архивите, публикувани от музикалното издание Far Out Magazine (faroutmagazine.co.uk), Бъроуз описва 26-годиния тогава Кърт като изключително скромен, срамежлив и възпитан млад мъж. По време на гостуването двамата разговарят с часове, разменят си подаръци (Кобейн подарява подписана биография на Ледбели, а Бъроуз — своя картина) и дори изпробват легендарния „оргонен акумулатор“ на писателя. Кобейн се опитва да убеди автора да участва в емблематичния клип към песента „Heart-Shaped Box“, но възрастният писател учтиво отказва.

„The 'Priest' They Called Him“: Звуковият кошмар, който ги събра

Преди личната им среща в Канзас, сътрудничеството между двамата творци се материализира в един от най-странните и авангардни записи на 90-те години – сингълът „The 'Priest' They Called Him“, издаден през юли 1993 г. от лейбъла Tim/Kerr. Идеята се ражда по инициатива на Кобейн, който изпраща запис с дисонантни, шумови китарни импровизации (базирани на коледната песен „Silent Night“) на своя идол.

Според анализите на музикалната платформа Pitchfork , Бъроуз записва своя глас върху китарния фон на Кърт, четейки свой кратък разказ от сборника „Exterminator!“. Текстът разказва мрачната история на наркозависим мъж, който в навечерието на Коледа търси поредната си доза. Този звуков колаж е издаден на ограничена серия 10-инчови грамофонни плочи с автографи и от двамата автори. Проектът се превръща в перфектния артистичен мост, който по-късно отваря вратите на дома на Бъроуз за личната визита на фронтмена на Nirvana.

Методът на рязане (Cut-up): Тайното оръжие в текстовете на Nirvana

Влиянието на Уилям Бъроуз върху Кърт Кобейн надхвърля общата им обвързаност с темата за зависимостите. Най-значимото естетическо наследство, което Бъроуз оставя на Кобейн, е т.нар. метод на изрязване . Тази техника, популяризирана от Бъроуз през 60-те години, изисква физическо нарязване на готови текстове или вестникарски статии на парчета и произволното им пренареждане, за да се открият нови, подсъзнателни значения.

В биографичната книга „Heavier Than Heaven“ от Чарлз Р. Крос се разкрива, че Кобейн редовно е използвал този метод при писането на песните за албумите „Nevermind“ и „In Utero“. Кърт е пишел цели страници в дневниците си, след което е изрязвал отделни фрази и ги е подреждал на случаен принцип по пода на стаята си. Точно по този начин се раждат абстрактните, стряскащи и нелинейни текстове в песни като „Scentless Apprentice“ и „Heart-Shaped Box“. Самият Кобейн споделя в свои интервюта, цитирани от списание Rolling Stone, че този подход му е позволявал да изрази вътрешния си хаос, без да бъде твърде буквален.

Пророческите думи на Уилям Бъроуз: „Това момче вече е мъртво“

Множество фенове и конспиративни теории през годините се опитват да вменят мистична вина на Уилям Бъроуз за последвалото самоубийство на Кобейн. Документалните факти обаче категорично отхвърлят това. В деня на визитата не са употребявани наркотици, а самият Бъроуз споделя, че съзнателно е скрил колекцията си от огнестрелни оръжия от Кърт.

Фаталният елемент на срещата се крие единствено в проницателното наблюдение на Бъроуз. В биографичната книга на Чарлз Р. Крос „Heavier Than Heaven“ се цитира реакцията на писателя веднага след като Кобейн си тръгва:

„Има нещо сбъркано в това момче. То се мръщи без никаква видима причина“.

Истинският шок идва след смъртта на Кърт Кобейн през април 1994 г. Тогава 80-годишният писател започва да анализира текстовете от албума „In Utero“ в търсене на отговори за трагедията. Според хрониките в книгата „Eyewitness Nirvana“ на Кари Борзило, Бъроуз споделя заключението си:

„Това, което помня най-ясно от него, беше мъртвешки сивият тен на бузите му. Самоубийството не беше въпрос на воля за Кърт. Що се отнася до мен, той си беше мъртъв още тогава“.

В крайна сметка срещата не е причина за падението на Кърт Кобейн. Тя служи като последното голямо артистично признание в живота му и среща между учител и ученик. Бъроуз дава на Кобейн инструментариума да превърне личната си болка в световна поезия, оставяйки след себе си едно от най-точните и зловещи пророчества в историята на рок музиката.