В Канада, която засега приютява семейството на принц Хари, медиите не говорят много за някои аспекти на гостоприемството си, макар че самият премиер Джъстин Трюдо пое като лична мисия контрола върху това какво се случва с двойката на негова територия.
„Много канадци симпатизират на принц Хари и жена му, но трябва да се обсъди обезпечаването на тяхната сигурност“, каза политикът, от което стана ясно, че ако той започне да харчи по милион за годишната им охрана, данъкоплатците едва ли ще бъдат очаровани.
Освен това Хари ще трябва да премине през всички стандартни имиграционни процедури в Канада, ако двамата с Меган и Арчи имат желанието да се установят трайно в Страната на кленовия лист.
Принцът не може да използва статута на баба си. Всеки британски монарх автоматично - ex officio – е монарх и на Канада. Но само той – никой друг освен него няма юридически статус в страната, която е парламентарна монархия в лична уния с Великобритания. Елизабет Втора не е гражданка нито на Великобритания, нито на Канада, нито на която и да е държава – поради простата причина, че е владетелка и е символ на властта.
В Австралия и Нова Зеландия Хари има законни основания да поиска специален статус като наследник на короната, докато в Канада няма закон за приемственост – за разлика от Великобритания и бившите ѝ колонии. И ако той наистина има желание да живее като средностатистически съпруг и баща – въпреки че това никак не личи от неговия нов уеб сайт, няма проблем това да се случва в Канада.
Хари и Меган обаче едва ли имат намерение да свият разходите си. Те може и да се лишат от постъпленията, идващи от кралския грант – повече от 2 милиона лири, но за 2019-а само 5 процента от общите им разходи, но нито за миг не са показали, че имат намерение да плащат от джобните си за доживотната охрана, чиято издръжка възлиза между 600 000 и 1 милион лири на година.
Двамата обявиха, че няма да „изоставят“ международните ангажименти, които са им „спускани“ от Нейно величество. А това означава пътешествия за 130 000.
Хари все така ще дели с баща си и брат си доходите от херцогството Корнуъл, които възлизат на 2-3 милиона. Но рижият внук на Елизабет II може и да пие една студена бира, ако татко му реши да му дръпне ушите заради това, че не слуша баба си, тъй като Чарлз по право – тръгнало през 1337 година от Едуард Трети, е единственият собственик на Корнуъл.
„Това е най-добрият грабеж в историята – Меган просто открадна принца и беше достатъчно“, написа журналистът от BuzzFeed Исак Фицджералд. Няма съмнение, че тъкмо на Меган е била идеята да хвърлят медийната бомба за тяхното оттегляне от кралските задължения в навечерието на 38-ия рожден ден на етърва ѝ Кейт Мидълтън. По-младата височайша снаха, която се кани да „дели с широката общественост лични моменти от живота“, за да „разтърси“ 11-те милиона последователи в Инстаграм, е лишена от каквито и да било задръжки.
Джина Нелторп-Коун, която се познава с Меган от 2014-а покрай сериала „Костюмари“, дава впечатляваща оценка за херцогинята, която съвсем скоро ще остане без титла. „Тя е умна и прагматична жена с ярка индивидуалност и силен характер, а не наивно момиче, каквото се опитват да я изкарат някои медии. При нея всичко е добре обмислено и планирано. Не желае да живее с бюджет, подписан от кралицата, а и в двореца ѝ доскуча. Винаги е умеела да къса семейни връзки – миналото ѝ го доказва. Помогна ми да осъзная как се пробива в киното. Общува с хората така, че с лекота ги убеждава в собствената си значимост“.
След финала на участието си в „Костюмари“ Маркъл плаща на Джина, която става неин бизнес консултант. „Въобще не останах учудена, когато разбрах за флирта ѝ с Хари. Нямах никакво съмнение, че той ще се влюби в нея. Но от личен опит знам, че Меган преди всичко иска кариера. За да го постигне, ще измъкне Хари от собствената му среда без да се колебае. Неслучайно каза от името на двамата: „Ние се готвим да променим света“. Но да бъде член на кралското семейство е повече, отколкото Меган може да понесе. Никога не се е интересувала от историята и традициите на английския двор. Славата винаги я е привличала, но не ѝ перспективата да спазва безкрайните правила, които са задължителни за „позицията".