Изневярата не е нищо ново. От хилядолетия хората изневеряват на половинките си по една или друга причина. В днешно време обаче, предполагам ще се съгласите с мен, изневярата изглежда е по-важна от всякога или поне по-често спрягана. Но кой изневерява повече – мъжете или жените? Според социологически проучвания мъжете са по-склонни да кръшнат на половинките си. Но ако е така, колко?
Според журнал на АП, озаглавен „Семейна и фамилна терапия“, 57% от мъжете признават, че изневеряват на някакъв етап от живота си. За сравнение - жените, които си признават това морално прегрешение, са 54%. Ако гледаме реално на тези данни, не изглежда да има значителна разлика между половете. Проучването обаче продължава. 22% от женените мъже признават, че изневеряват на законните си половинки, за разлика от обвързаните с брачна халка дами, които са едва 14%.
Но защо мъжете изневеряват повече и как това евентуално може да бъде предотвратено?
Д-р Харисън Дейвис, лицензиран психотерапевт от Атланта, който над 16 години от практиката си се занимава с хора, които имат проблем с верността, дава няколко уникални гледни точки защо прелюбодеянието е по-разпространено при мъжете.
"Има много причини за изневяра в рамките на брачните и дългосрочни взаимоотношения", твърди д-р Дейвис. "И мъжете, и жените са залитали в тази посока през вековете, но обикновено се дава повече гласност на мъжките похождения. Все пак и двата пола са склонни да изневеряват поради едни и същи причини."
1. Несигурност.
Мъжете са склонни да допуснат несигурността в любовните им взаимоотношения да ги отклони от поддържането на сериозен ангажимент.
"В началото на една връзка мъжете обикновено не приемат отношенията толкова сериозно, колкото жените. В началото те са по-склонни да се забавляват и непрестанно се оглеждат за по-добра възможност, в случай че с човека до тях не се получи", смята д-р Дейвис.
Разбира се, жените също са изправени пред несигурност относно техните взаимоотношения. Но представителките на нежния пол обикновено са по-склонни да обсъждат несигурността в отношенията си със своите партньори. Мъжете пък предпочитат да не споделят и това води до по-голям процент изневери при тях.
2. Приемане.
За повечето хора изглежда очевидно, че изневярата е лошо нещо. Налице е отрицателна социална стигма върху идеята за изневярата. Хората гледат на това с лошо око и укоряват прелюбодееца. Но ако тази стигма все още не съществува в съзнанието на „престъпника“, то тогава простъпката може да се разглежда като нормално поведение.
Някои мъже израстват в семейства, където баща им изневери на майка им, но майката въпреки всичко остава със съпруга си, може би преструвайки се, че това не е проблем.
"Тези събития изграждат модел за ролята на мъжете в отношенията. Имам клиенти, които описват как по време на детството си са познавали любовницата на баща си, въпреки че е омъжена и живее със семейството си", обяснява д-р Дейвис.
Ако концепцията за моногамия е чужда на един човек, тогава той може да бъде по-склонен да смята изневярата за приемливо поведение. И макар примерите да идват отвъд океана, те неминуемо, поне в последните години, отговарят с пълна сила и за нашата действителност.
3. Възмущение.
Като основна причина за изневярата сред мъжете психотерапевтът посочва липсата на съпричастност.
"Когато мъжът се чувства недооценен от партньорката си за по-дълъг период от време, в крайна сметка той може да се почувства „кастриран“", обяснява д-р Дейвис. "За да запълни празнината или за да нахрани егото си, мъжът може да се поддаде на обаянието на някой друг, който отговаря на нуждата му за сексуална или емоционална връзка."
Изглежда, че уязвимостта на мъжа може да се окаже съществена причина, поради която той би избрал да се отклони от съпружеските си задължения.
"Заради чувство на възмущение към съпругата мъжът решава да направи нещо, което може да я засегне, нещо, което е сигурен, че е нередно, но не изпитва нито съчувствие, нито угризения“, заявява специалистът.