Ръководството на „Майчин дом“ не допуска до работа анестезиолога д-р Елена Георгиева, която беше възстановена на работа от Върховния касационен съд (ВКС) в началото на октомври. Д-р Георгиева се е върнала на старата си работа в понеделник, 11 ноември (вероятно се има предвид 11 ноември – коригирано от „10 ноември“ след уточнението в текста), след две години и половина отсъствие, но по думите ѝ още от първия ден е била възпрепятствана да работи нормално, била е подложена на агресия и заплахи. Какво се случва… Пред ФАКТИ говори д-р Елена Георгиева.
– Д-р Георгиева, вашата сага с „Майчин дом“ продължава. Има решение на съда, с което сте възстановена на работа, но това не се случва, защото…
– Сагата продължава и аз донякъде очаквах подобни действия, но нещата, които се случиха, надминаха очакванията ми. Бях напълно изумена, тъй като изпълнителният директор на „Майчин дом“ д-р Иван Костов по най-безцеремонен начин не спази съдебно решение на ВКС. Нищо не му попречи да разиграва полицейски служители. Потресена съм. Такава агресия, такава ескалация, такова отношение не съм очаквала. С решение на ВКС аз съм възстановена на работа, което означава, че съдът не пита работодателя какво мисли по въпроса. Отивам и започвам да изпълнявам длъжността, на която съм възстановена, ако желая. Не ми трябва нов договор.
– А с какво се сблъскахте, когато отидохте на работа?
– Нещата бяха абсурдни. Изпраща се няколко пъти охраната, за да ме изведе от дадена стая или да не ме допусне до съответна част на болницата, защото имало заповед, с която не трябва да бъда допускана на територията на здравното заведение.
– Каква е тази заповед, кой я е издал?
– Аз заповед не съм виждала. Наложи се да запиша един служител на охраната, който ме посрещна. Аз поисках неговото съгласие да бъде записан. Той каза, че заповедта е от изпълнителния директор д-р Иван Костов. Признава, че и началникът му „много го тормози“. Самият той нито ме е доближавал, нито ме е докосвал. Останалите служители на болницата – с изключение на няколко лица – се държаха добронамерено, не са ме спирали.
Най-неприятното, абсурдно и недопустимо за мен беше разиграването на полицейските служители, за което следва да бъде търсена отговорност.
Бяха викани и разхождани дори във време, в което аз не съм в сградата…
– Какво имате предвид? Разкажете как е протекло…
– Става въпрос за 10 ноември (понеделник), когато в сградата на болницата са извикани двама полицейски служители, които са ме търсили след работното ми време. По техни думи са били извикани към 15:00 часа.
И, както казаха самите те, в продължение на два часа съм търсена в сградата във време, в което всички знаят, че аз не съм вътре.
На другия ден – 11 ноември (вторник) – отново се викат полицейски служители в болницата по сигнал на някой от „Майчин дом“, за да дойдат да издирват лицето Елена Георгиева, която „не трябва да бъде на територията на болницата“. На смяна бяха същите полицаи, които и предния ден са ме търсили. Те буквално пак започват да ме търсят. В нито един момент не съм се криела – бях на общоболничния рапорт в понеделник, бях на трите рапорта в клиниката, в която съм възстановена. Никой никога не ме е спирал. Не съм се крила и всички знаят къде се намирам. Във вторник пак започва едно търсене по етажите нагоре-надолу. В крайна сметка ме „намериха“. Аз бях с юристът си, защото след събитията от предходния ден я помолих да ме придружи. Адвокатът носеше всички документи, включително решението на ВКС и определението на Софийския районен съд, което разпорежда в какъв срок трябва да се явя на работа, ако желая. Показвайки им документите, полицейските служители бяха леко изненадани точно какво правят в болницата. Писахме сведения – аз, юристът и колега – след което, доколкото разбрахме от самите тях, директорът Иван Костов е отказал да даде сведения. Полицаите си тръгнаха и аз реших, че с това приключва тази безумна сага.
– Но не е приключила?
– Не. На другия ден – сряда – вече не носих съдебните решения, защото не предполагах, че трябва да нося цяла папка и в операционната да ходя с документи, които вече съм показвала. Бях изненадана, когато от асансьора този път излязоха трима полицейски служители – броят им нарастваше – и пак се разиграваше същото: адвокат, полиция… Самите полицаи се чудеха защо са викани за пореден път. Тоест разиграваме полицията три поредни дни. Явно ставах все по-опасна.
– Как реагира директорът?
– На общоболничния рапорт, който се ръководи от самия директор Иван Костов, той не каза нито веднъж: „Д-р Георгиева, бихте ли напуснали?“ или „Мястото ви не е тук“. Което би било много по-цивилизовано.
– Споменахте и за случаи на агресия?
– Да. На 12 ноември имаше вербална и донякъде физическа агресия от страна на служителка на личен състав и началника на Втора гинекологична клиника – Румен Димитров, съответно. Бях в операционната, когато Румен Димитров се държа безобразно с мен и каза, че „ще измете пода на операционната или коридорите“ – не помня точно. Да „изметеш пода с лекар“ – абсурдно е.
– Как приемат колегите това, на което стават свидетели?
– По коридорите се движеха разплакани акушерки. Имаше хора, които ме търсеха да ми кажат, че съжаляват за случващото се с мен, на което стават неволни свидетели. Лекар след тежко нощно дежурство седя два часа, за да пише сведения по случая. Колегите се отнасят добронамерено, но атаката срещу мен е от няколко персони. Иначе медиците не могат да повярват, че това се случва в тази болница.
– Усещате ли се изобщо допусната да работите?
– Аз не съм била допусната да работя. Служителка на личен състав каза, че нямам право да работя, докато не предоставя някакви документи. Явно и тя се поставя над съда. Не съм докосвала пациент. Бях разпределена на кабинет, но въпросната служителка Теодора Чапаева ми заяви, че няма как да ходя на кабинет и да върша каквато и да било дейност, защото трябвало да предоставя документи. Реално аз не съм застрашила никого.
– Министерството на здравеопазването е принципал на „Майчин дом“. Поредни сигнали. И…
– Министерството на здравеопазването ми е любимо. Четвърти министър е запознат със сагата. Пуснах сигнал до министър Силви Кирилов. Очаквам да видя как ще реагира. Описано е всичко. Ако и на това не реагира – незабавна негова оставка, както и отстраняване на ръководството на болницата.
Няма как директорът в държавна болница, която работи с публични средства, да се държи като феодал, да тормози лекари, да разиграва органите на реда.
Мен най-много ме изуми това, че един човек си позволява да разхожда полицейски служители, които съм убедена, че в този момент имат доста по-смислена работа, отколкото да прекарват часове в „Майчин дом“ и да вземат едни и същи сведения два поредни дни. Думите на самите полицаи бяха: „Докторке, какво да направим, че утре да не идваме?“ Смятайте за какъв абсурд говорим.
Наложи се няколко пъти да звъня на 112, защото, влизайки в дамската тоалетна, служителката на личен състав се опита да влезе с мен вътре и застана на вратата, за да не мога да я ползвам. Това е абсурдно. Колегите са потресени – дори тези, които не ме познават.