Бюджет, опозиция, протести, политика… Кой как се позиционира на политическия терен, за да стане така, че хората да излязат по улиците. Пред ФАКТИ говори адвокат Елена Гунчева.
- Г-жо Гунчева, вие сте била депутат, но как гледате сега на това, което се случва в парламента. Какво ви харесва и какво – не?
- Трудно може нещо да се хареса в парламента изобщо през последните години. Прави впечатление, че вместо дебати по законодателството, които са във връзка с темата на законопроекта, парламентарното заседание се запълва с лични нападки, опити за остроумие, взаимни обвинения. И някак си основната цел на парламента – да прави закони, които да уреждат обществените отношения, се губи. Още повече, че нивото с всеки избор става все по-ниско. Ако трябва да посоча в момента народен представител, който да е компетентен, да говори добре, да прави предложения, да се отличава на фона на колегите си, то доста ще се затрудня.
Демокрацията и парламентаризмът почти не се усещат.
А за харесване – новата парламентарна зала и столът на парламента са хубави, това в кръга на шегата. Проектобюджетът на България, който се коментира в момента, изкара хората на улицата.
- Това еднократно ли ще е или народното недоволство ще продължи?
- Мисля, че има едно неразбиране за разликата между причина и повод.
Да не би някой да предполага, че хората на площада са чели трите бюджета – държавния, на НЗОК и на държавното обществено осигуряване.
Дори смело мога да предположа, че и голяма част от депутатите не са ги чели. Само държавният бюджет е 718 страници. Да се очаква, че всеки български гражданин ще го разбере, е пресилено. Аз, например, ги четох. Направи ми впечатление, че разходите за отбрана за следващата година са 2 657 597,2 хил. лева. А за образование са 833 361,4 хил. лева. Тоест за следващата година държавата предпочита да инвестира в оръжия и в армията, а не в образованието. Което пък изразява позицията на Европейския съюз, че трябва да се готвим за война. Точно от бюджетите може да се установи какво ни очаква.
Е, очаква ни война, а дали ще има образовани и качествени българи, е третостепенен въпрос за правителството.
Да се върна на темата за протестите – като повод беше посочена осигурителната и данъчна тежест. Данък дивидент се увеличава двойно. И сега да се замислим – кои точно получават дивидент? Средностатистическият българин, нает по трудов договор, или съдружници и акционери в големи търговски дружества? Именно на тях им бърка в джоба този данък.
Повишаването на осигурителната вноска също е непремислено.
Управляващите забравиха, че хората са изключително притеснени от въвеждането на еврото. Без значение дали са „за“ или „против“ него. И това е заради хаоса, заради притесненията дали ще има достатъчно банкноти и монети, заради преизчислението, заради повишаването на цените. Много търговци и познати с малък бизнес ми казаха, че първите седмици няма изобщо да работят, докато не разберат какво ще става и се урегулират нещата. А как да очакваме баба Пенка да се оправи в този хаос? Въвеждането на еврото в други държави също не е минало много гладко, но имайки предвид „компетентността“ на сегашните ни управляващи, очаквам да настане пълен хаос. Затова и хората приемат чувствително всяко едно увеличаване на данъци и осигуровки. Всеки се притеснява за хляба. Но пък протестите не бяха за това. Като човек, бил на протести от началото на прехода, мога категорично да ви заявя, че подобен голям протест се прави с много добра организация и много пари. В определени кръгове се знае къде и колко се дава за присъствие на големи групи хора.
ПП-ДБ използваха социалното недоволство. Не, че толкова са загрижени за хората и за бюджета.
А по-скоро, че бяха загрижени за това, че остават извън управлението и порциите ще се разпределят без тях. Това не омаловажава протеста, разбира се. В случая всички имаха обща цел – бюджетите да се преразгледат, правителството да се почувства несигурно. Разбира се, ПП-ДБ искат да участват в управлението и за тях това беше целта, а другите хора просто искаха правителството да подаде оставка.
- Само когато се бръкне в джоба на българина ли той се дразни много, че да излезе на улицата?
- Традиционно българинът е тежък демократ – за да се вдигне, наистина трябва нещата да са много сериозни и да го засягат лично. Рядко се протестира за принципи и идейни каузи.
Но пък трябва и да отбележим, че протестите не постигат желания от народа резултат.
Помним преди пет години какви мащабни протести имаше, а едни хора ни се изкатериха по гърбовете, изпраха Борисов и сега го виждаме пак да разпределя порциите в държавата. Когато си бил бит, обгазяван, блъскан на протести, когато си протестирал двеста дни под жега и дъжд, и накрая хора още по-некадърни и крадливи от тези, срещу които си протестирал, влязат във властта, покатервайки се по гърбовете на протестите, някак си губиш желание. А и с мирни протести нямам спомен в цялата история някой нещо да е постигнал. Българските управляващи не са тънко чувствителни към мнението на народа.
- Протест в София и бюджетът ще се преразглежда, след като Борисов каза, че ще го изтегли. Как реагира обществото на „теста“…
- Игрите са не между обществото и властта, а между две политически клики. Кой да вземе власт, кой да усвоява парите. Обществото беше използвано, но пък беше добро това, че хората повярваха в себе си, че могат да променят нещо. Управляващите наистина се боят от гнева на хората.
В България проблемът е, че народът няма водачи.
Политиците, разбира се, не се включват в това понятие, защото тяхната цел не е народът да е добре, а те да са добре.
- Премиерът Желязков веднага се съобрази с Борисов. Всъщност Желязков има ли друг ход?
- Удивихте ме с този въпрос.
Желязков много се съмнявам да има собствено мнение дори да каже “Добро утро“, без писмено разрешение от Борисов, подписано в три екземпляра.
Това се знае и в България, и по света. Защо журналистите питат Борисов за бюджета, а не премиера? Защо чужди политици и дипломати директно отиват при Борисов, а не в Министерски съвет? Желязков е сламеният човек на Борисов. И на неговата възраст гъвкавият гръбнак трудно може да се заздрави.
- Чуваме как Делян Пеевски е гарант за стабилността и работи за хората. А вдигането на осигуровките директно бърка в джоба на хората. Това ли е грижата…
- Всички политици, когато ги слушаме, мислят за народа – едни добри, човечни, съвестни, почтени. Та много не се заслушвам как сами се хвалят. Разбира се, че работят за хората, включително и г-н Пеевски. Вероятно някъде има и подробен списък на хората. А за осигуровките – да, бърка се в джоба на хората. Но пък данък дивидент бърка в джоба на богатите. Никой дори не споменава държавните служители, които не си плащат осигуровките – на тях им ги плаща или по-скоро не плаща държавата, тоест нашите осигуровки покриват и тези на цялата разширяваща се като раково образувание администрация. Г-н Пеевски няма как да бъде гарант на нищо, защото нищо не е сигурно. И следващата година всички ще разберем защо.
- Вече дори се породи спор между управляващи и опозиция дали протестът в София е на опозицията или на работодателите. Видяхме ли обединена опозиция…
- Протестът в София беше на ПП-ДБ, подкрепен от всички, които са против правителството и използваха повода. Разбира се, че работодателите също участваха. Като знам кои са от страна на големите работодатели, нямам никакво съмнение, че ако в бюджета се предложи минимална заплата десет евро и осигуровки, изцяло плащани от работниците, ще се съгласят веднага и безусловно.
Те се интересуват само от техните печалби. Див капитализъм в действие.
А за опозицията – обединяват се само когато трябва да си гласуват увеличения на заплатите. Опозиция в парламента няма – просто едни хора, които си играят пред електората на доброто и лошото ченге. И партийните интереси стоят над националните. Как да има обединена опозиция, след като влизането на всяка опозиционна партия образно казано яде от субсидията на другите опозиционни партии. Борят се за един и същ електорат. И от това зависят заплати, бонуси, субсидии и прочие благинки. Там, където има определен ограничен ресурс за разпределяне, няма обединение.
- ПП-ДБ и „Възраждане“ някак сближиха позиции срещу бюджета. Така ли е…
- Ще бъда безкрайно удивена, ако дори един депутат от „Възраждане“ е прочел повече от три страници от бюджетите. Сближават се интереси. Не за първи път виждам, че имат сходни позиции, но пък от друга страна, когато има обща цел, има интереси, а не приятели и врагове. Макар и да се съмнявам, че общата цел е точно бюджетът.
- Полицай, който е с доста увеличена заплата, се плези на хората. Това ли заслужават гражданите?
- По дефиниция полицията пази властта. Не нас, народа, а управляващите.
Да очакваме, че полицаите ще са с народа, а не с властта, означава тежка наивност.
Аз още помня как полицаи ни биеха преди пет години, как се гавреха с младежите зад колоните на Министерски съвет, как ни обгазяваха. И се замислете защо заплатите на полицаите се увеличават, а не заплатите на младите лекари. Има нещо общо и с бюджета и целите на правителството. Силовите структури в България са много. Частните охранители, примерно, са повече от армията ни. Влага се голям ресурс в полиция и в охрана. И почти нищо за образование и здравеопазване. Това навява мисли за диктатура. О, да, има избори – видяхме вече какви и как се подменят резултати. И да, има свобода на словото. За определени хора. Но всъщност си живеем в мека диктатура. А за заслужаването – всеки народ си заслужава управлението. Скачахме срещу социализма, искахме капитализъм, искахме в НАТО, искахме в ЕС, искахме да станем като американците. Е, кой ни е виновен…
- Заплатите в силовите ведомства се вдигат с много, а в други държавни структури – само с 5%. Купува ли си властта сигурност?
- Властта притежава сигурността. Полиция, армия. Навсякъде начело са политически назначения.
Неудобните служители се изхвърлят от системата.
Тези, на които не им издържат нервите да гледат какво се случва, сами напускат. Постоянно има разкрития как именно полицаи осигуряват чадър над престъпници. Осъждат се дребните престъпления. За грабежа на държавата, за голямата корупция няма нито арести, нито присъди и така и ще бъде. Властта има сигурност. Не само в полицията. Властта си назначава проверяващите и контролиращите. Кръгът е затворен. В България нещата загрубяват от година на година.
Имаме какистокрация, която много добре осъзнава, че между нея и народа стои само полицията.
Очаква се обедняване на народа покрай приемането на еврото, не че сме цъфнали и вързали и сега. България не е София. Вървете по малките родопски или северозападни градчета и села и ще видите истинска, средновековна мизерия, бедност и нищета. В България, докато едни управляващи си разпределят милиони левове бонуси, по магазини и обществени места с кутии се събират левчета за лечение на деца и младежи. Икономиката ни е на ишлеме. Намаляваме като бройка – явно от доброто управление и хубав живот. Рано или късно нещата ще ескалират и то много. Затова и властта е предвидлива. Макар и колелото винаги да се върти.