За поредна година в центъра на София действат ограничения за движение на автомобили с по-ниска екологична категория. Доколко обаче тези мерки реално намаляват замърсяването на въздуха и имат ли осезаем ефект за столичани? Какви са данните от последните две години, какви цели трябва да си постави градът и защо сегашната зона с ниски емисии е недостатъчна? По тези въпроси пред ФАКТИ говори експертът Ивайло Хлебаров, автор в Климатека.
- Г-н Хлебаров, за поредна година в София, в центъра, има ограничение за влизане на коли с по-ниска еко категория. Какъв е ефектът? Какво показват данните за последните две години, откакто се прилага това ограничение?
- Данните за последните две години показват, че намаляването на замърсяването, което ние отчитаме, в конкретния случай се дължи именно на зоната с ниски емисии в Малкия ринг. Миналата година, в периода от 1 декември 2024-а до края на февруари 2025-а, имаме намаляване с 10% спрямо същия период на предишната година. 2023/2024 беше първата година на въвеждане, когато нямаше контрол и съответно нямаше и санкции. Именно спрямо тогава отчитаме 10% намаление на замърсяването с азотен диоксид.
- Каква е целта – с колко трябва да се намали азотният диоксид? Каква е практиката и в другите европейски градове?
- Всеки град си поставя различни цели, но като минимум амбицията е да се влезе в годишната норма за азотен диоксид. При нас в София, за съжаление, няма такава амбиция. Изобщо не е залагана, когато е правена зоната с ниски емисии. Даже първоначално самата зона беше замислена да намалява емисиите на фини прахови частици, но впоследствие се видя, че зоната оказва влияние и върху емисиите на азотен диоксид.
- Защо това е важно?
- Защото азотният диоксид е показател за замърсяване от транспорта в столицата. Всички знаем, че основният източник на фините прахови частици с размер 2,5 микрона в София е отоплението с твърдо гориво. В София няма заложена цел за намаляване на азотния диоксид и нашите резултати показват няколко неща. От години от „За Земята“ измерват в София, особено в близост до натоварени пътни артерии, и целогодишно отчитат стойности, които надвишават годишната норма за азотен диоксид. В официалните станции, обаче превишения няма .
- Каква е тази норма?
- В момента годишната норма е 40 микрограма на кубичен метър. В много случаи - през цялата година, стойностите, които измерваме, са доста по-високи. Реално с 10% намаление няма как да слезем в тази норма. Според мен намалението не трябва да е само 10%, а поне между 20 и 30%, може би и повече.
- А ЕС залага и още по-строги изисквания?
- Да. Това е по директива, която миналата година беше актуализирана с нова, с още по-големи изисквания насочени към опазване здравето на хората. Към 2030 г. трябва да постигнем 20 микрограма годишна норма в София.
- А в момента какви стойности мерите?
- Ние мерим на много места в София и в повечето точки стойностите са около и над 40 микрограма на кубичен метър. Говорим за стойности до към 68 микрограма азотен диоксид, при новата норма от 20 микрограма. Това означава, че сме близо два-три пъти над допустимото. Това ясно показва, че амбицията на една такава зона трябва да е много по-голяма, защото 10% е крайно недостатъчно, за да се постигнат нива, които да се усещат от жителите и гостите на София.
- Не е ли това химера – трудно е всички да карат нови автомобили?
- Проблемът не е само дали караме нови или стари автомобили. София е задъхана от автомобили. Всеки, който шофира, знае, че през деня има огромни задръствания. Дори и магически да сменим всички автомобили с нови, пак ще има задръствания. Проблемът е броят на автомобилите и броят придвижвания, които всеки прави с кола. Основната работа е да се намали броят на автомобилите, които се използват ежедневно, и хората да преминат към градски транспорт, алтернативни начини – велосипеди, пеша и т.н.
- Но градският транспорт не е на ниво нито предлага удобството, за да поеме хората, които биха слезли от колите си?
- Гръбнакът на транспортната система в град като София трябва да е градският транспорт. Той се подобрява, но все още не е достатъчно добър, за да накара масово хората да слязат от колите си. На много места обаче вече е по-добра алтернатива, защото градският транспорт се движи, а колите стоят в задръстване. Тук има и психологически момент.
- Как оценявате самата зона с ниски емисии?
- За съжаление, тя е измислена по-скоро, за да се отговори на изискванията на съда да има зона, а не да се решават реални проблеми. Периодът от декември до края на февруари е твърде кратък.
- Има ли смисъл от този тримесечен период?
- Категорично не. Три месеца са недостатъчни. Нашите измервания показват, че замърсяването с азотен диоксид е целогодишно, за разлика от замърсяването от отоплението. В почти всички страни зоните с ниски емисии са целогодишни – 24/7.
- Какъв е ефектът от разширяването към Големия ринг?
- Чрез Големият ринг зоната вече обхваща близо 17% от територията на София и това ще има по-голям ефект, но отново говорим за ограничение на много стари автомобили, които така или иначе почти не се движат. Данните за нарушенията в Големия ринг, обявени от СО в началото на този декември – около 900 на ден при над 300 хиляди автомобила, преминаващи през ринга, показват, че това е нищожен процент. За сравнение миналата година в Малкия ринг нарушенията бяха средно около 3600 на ден, т.е. повече отколкото сега в големия, който е доста по-голям с около два пъти повече автомобили. Преброявания на „За Земята“ показват, че автомобилите от първа и втора еко категория са много малък процент от движещите се коли. Зоната реално ограничава изключително малък сегмент от автомобилния парк - говорим за над 18 годишни дизелови и над 26 годишни бензинови автомобили в Малкия ринг.
- Как ще се развива зоната?
- Столична община вече разполага със софтуер и трябва да започне да публикува ясна статистика – кои еко категории автомобили се движат в малкия и Големия ринг. Това е напълно възможно и е крайно време тази информация да стане публична. Тогава ще стане по-ясно кои автомобили основно замърсяват и следва да се ограничават. Зоната трябва да обхване и тежкотоварни автомобили, да се разширява териториално, да бъде целогодишна и да се въведе електронен фиш за налагане на глобите. Налагането на санкции в момента е сложна административна процедура, която може да отнеме половин година.
----------------------------
Ивайло Хлебаров има над 22 години опит в областта на опазването на околната среда. Работил е по теми като управление на отпадъци, устойчива мобилност, европейски фондове и качество на въздуха, основно като част от екипа на организацията „За Земята“. До края на 2024 г. ръководи екип „Въздух“, който заедно с партньорски организации печели колективния иск срещу Столична община – ключово дело, довело до създаването на зоната с ниски емисии в София. Хлебаров стои и в основата на разкриването на сериозното наднормено замърсяване с азотен диоксид и неправилното разположение на част от официалните измервателни станции в града. Той е завършил Техническия университет – София и притежава магистърска степен по изследвания на околната среда и науки за устойчивостта от Университета в Лунд, Швеция. В момента работи на свободна практика.