През 80-те и 90-те години на XX век Америка бе водещата световна сила, изградила система на международни отношения, основана на принципи. Тя успя да победи комунистическия Съветски съюз в Студената война и да предложи своите ценности като основа за изграждане на бъдещия свят. Казвам "предложи" - защото нямаше никаква необходимост да ги налага - много голяма част от народите в света искаха да бъдат част от системата на сигурност и развитие, олицетворявана от лидерството на САЩ. Тази система бе далеч от идеална - но тя бе най-доброто, което светът припозна за да се освободи от кошмарите на ХХ век.
Това коментира във "Фейсбук" Огнян Минчев.
Първата четвърт на ХХI век е време на американска лидерска посредственост, груби стратегически грешки и провали,
период на нарастваща безотговорност към доброволно поетите ангажименти на benigh leader - "добронамерен лидер". След десетилетие на мащабна интеграция на бившите врагове в структурата на един нов международен ред, председателстван от Америка, посредствени фигури начело на властта във Вашингтон позволиха на Москва и Пекин да се еманципират геополитически и да създадат ново, мащабно предизвикателство на авторитарния си алианс срещу Запада и срещу света.
Този процес кулминира през 2025 г., когато начело с Доналд Тръмп в Белия дом, Америка на практика се идентифицира с този авторитарен алианс, изправяйки се (в своята нова Национална стратегия за сигурност) срещу своите съюзници от международната демократична общност.
Обратим ли е четвърт вековния упадък на Америка като световна сила?
Засега ние не можем да дадем отговор на този въпрос. По време на първата година от президентството на Доналд Тръмп ние наблюдаваме демонтажа на цялостната система на международния живот, създадена от Вашингтон след края на Втората световна война и довела до стратегическата хегемония на САЩ след победата над комунизма. В каква посока ще тръгне Америка след този процес на динамично разрушение е все още рано да се каже. Редица наблюдатели - както привърженици, така и противници на настоящата администрация в Белия дом твърдят, че както и да оценяваме настоящия демонтаж, той всъщност е необратим.
Ако това е вярно, то би означавало Америка - с нейните 340 милиона население, политически елит, наследил възгледите и ценностите на създателите на САЩ, институционална система за съхраняване на тези ценности и политическа система - да се предаде и да утвърди антиутопията на десните радикали от МАГА и Силициевата долина.
Аз не вярвам това да се случи.
Когато мнозина - както десни консерватори, така и леви либерали - смятаха, че ляворадикалния бунт на панаирджийските "woke" движения не може да бъде спрян, и че Америка бързо се превръща в декадентско опитно поле на неотроцкистки безумия, аз знаех - не вярвах, а знаех - че на левичарското безумие ще се сложи край, и в Америка, и в Европа. Сега политическото махало се люшна в безумието на крайната десница - след като беше отишло в крайно ляво. Зная, че този пореден екстремум също ще има край.
Геополитическите интереси и процеси приличат на процесите в геологията по това, че са много мощни, дългосрочни и свръхинертни. Америка няма да търпи да бъде редуцирана до дребен стражар по Карибите, "Американския" залив и Гренландия. Вчера дойде поредната новина - Индонезия е сключила дългосрочно споразумение за допускане на Китай до значителни позиции на контрол върху протока Малака. Знаете ли какво означава това за търговията между Запада и Азия? През последния четвърт век Америка затъна в безвремие и в безхаберие, затова Тръмп - разрушителят е един закономерен резултат на този дълъг геополитически упадък. След него ще дойде нещо ново - нов импулс, нов порядък, нова структура на съперничество и сътрудничество.
Америка пропиля своята първа четвърт от XXI век. Ще наблюдаваме какво смята да направи със следващата четвърт.