Боя се, че неволно и без да съм искал се превърнах в лошия пророк за Християн Мицкоски, министър-председателя на Република Северна Македония. А не бях и единствен, разбира се. Миналата седмица в редовния си текст за „Труд news“ предупредих, че от идеята за така нареченото „обратно членство“ в Европейския съюз за Северна Македония няма да излезе нищо и то се оказа напълно вярно. В сряда посланиците на страните членки на своята редовна сбирка, където всъщност се решават основните въпроси, които Европейският съвет по-късно трябва да утвърди, беше единодушно отхвърлена идеята на Европейската комисия за така нареченото членство без право на глас. На 19 март лидерите на държавите членки трябва или да потвърдят решението на техните посланици, както обикновено става, или да нарушат традицията и да го променят в полза на Урсула фон дер Лайен и нейните комисари. Познайте какво ще се случи.
Това коментира за "Труд" Костадин Филипов.
Да си припомним, макар че от предишната публикация до днес календарната разлика е само една седмица. Значи, би трябвало да имаме спомен за историята, в която премиерът на Северна Македония Християн Мицкоски в едно интервю по скопската телевизия „Канал 5“ заяви, че има шанс страната му да получи някаква форма на членство в Европейския съюз, при която, артистично казано, флагът на държавата ще се „вее на масата в Брюксел“, но тя няма да има право на глас. Впоследствие и с течение на времето всичко щяло да си дойде на мястото и критериите постепенно щели да бъдат изпълнени и реформите - отчетени. Мицкоски не криеше, че това може да бъде една форма на заобикаляне на европейския консенсус, както ние в България предпочитаме да наричаме „френското предложение“ от юли 2022 г. за пътя на Северна Македония към пълноправното членство в европейското семейство. Независимо как го назоваваме обаче, в същността си то представлява Преговорната рамка, в основата на която са двата протокола от междуправителствената комисия между Република България и Република Северна Македония с основното изискване българите край Вардар да бъдат вписани като част от българския народ и като държавотворен елемент в Конституцията на Северна Македония. Като основен извод за тези надежди, пръскани от Мицкоски от телевизионния екран, който направихме, бе, че по такъв начин той продължава да играе нечестно със своите избиратели, като гледа да подмине и заобиколи критериите, които Брюксел поставя пред Скопие. Един типичен провинциален балкански тарикатлък, с който премиерът на Северна Македония с цялата си политическа тежест и лична отговорност се опитваше отново да поднесе поредната илюзия за лесно и бързо влизане в Европейския съюз, макар и от задния вход.
Да, в кулоарите на Европейската комисия и на Европейския парламент такава идея се върти. И тя е свързана преди всичко с желанието на някои от комисарите в нея, и преди всичко на Кая Калас и на самата Урсула фон дер Лайен да отговорят позитивно на публично изразеното настояване от страна на украинския президент Володимир Зеленски страната му да получи бърза писта за членство в ЕС като част от мирния план за Украйна. За по-голяма яснота и обяснимо защо нарекоха тази формула „обратно членство“, но си дадоха сметка, че по този начин обиждат онези държави от Западните Балкани, като Албания и Черна гора, които имат своя очевиден напредък в отварянето и затварянето на преговорните глави. Шанс в „обратното членство“ видяха онези държави кандидатки, които по различни причини изостават от нормалния преговорен ритъм, като Северна Македония и Сърбия. За Косово не говорим, защото все още пет страни членки на Европейския съюз отказват да признаят неговата независимост и суверенитет. Също така и за Босна и Херцеговина, която със своята специфична държавна конструкция, продукт на Дейтънския мирен договор от 1995 г., се бори да задържи целостта си. Да припомним още, че Мицкоски се осмели да напълни публичното пространство край Вардар с тази идея тогава, когато неговият ментор и модел за подражание - сръбският президент Александър Вучич, вече се бе изказал положително.
Само да обърна внимание на един детайл - албанският премиер Еди Рама подкрепи Вучич в неговото настояване за подобна форма на присъединяване на Сърбия в ЕС. Да го питаш този Рама защо не си гледа работата на своята държава по реформите, които преговорният процес изисква, а се загрижил за това кога и по какъв начин Сърбия ще седне на масата заедно с другите страни членки. Та, щом има друг начин за постигане на тази цел, защо са всички усилия и многобройни компромиси, които правителството на същия този Еди Рама прави в името на европейското бъдеще на Албания? Ако истински желаеш доброто на съседа, дърпай самият ти напред и по такъв начин му давай пример какво да прави, за да те последва. Какво е това - някакъв неочакван и внезапен порив на крайна симпатия от страна на албанците към сърбите? Хайде, стига, това изглежда прекалено цивилизовано дори за балканските стереотипи, вкопани в миналото така, че за излизането им ще трябва да минат години. За съжаление, казвам. Че Рама е ексцентрик и не знае мярка на езика си, е известно, ама като политик си остава все пак повече албанец, отколкото европеец, си мисля. Въпреки непрекъснатите потупвания по гърба отвън, че с реформите, които прави в Албания, отдавна е надхвърлил регионалната представа за закъсняла с десетилетия модерност, с която много често се оправдава и балканската ленност, и инертност. В първите ми кореспондентски години в Скопие често чувах фразата, която местните хора произнасяха с голяма доза самоирония, че в сравнение със съседна Албания са много по-напред: ама каква суверенна и независима държава сме ние, щом като Западът ни е Албания? Затова сега трудно преглъщат всяка успешна крачка, която Тирана прави.
Опозицията в Скопие веднага реагира и обвини Мицкоски в поредната заблуда, която поднесе на своите съграждани и иронично го попита коя ще е новата илюзия, която ще се опита да продаде на избирателите си. Премиерът не даде ясен отговор, но пък като свое оправдание припомни, че не е предложил идеята за „обратното членство“ като сигурно решение, а е казал, че тя само се е дискутира в коридорите на европейските институции. От което стана ясно, че той е заговорил за тази възможност за членство на Северна Македония само защото тя му дава шанса да удържи на предизборното си обещание, според което докато той е премиер няма да позволи българизацията на страната му чрез промяната на конституцията и вписването на българите в нея. Една мантра, която дори в по-остър вид повтаря над път и под път дори на места, където подобно заклинание няма как да върши работа. Хубаво, де, и глухите разбраха какво искаш да кажеш! Ама поне чуй Томас Вайц, който миналата година в доклада си за напредъка на Северна Македония аха да беше вписал фразата за вековната македонска идентичност. Той я бе вписал, но после стана една... Та, същият този Вайц казва изрично в тазгодишния си рапорт пред европарламента, че преговорната рамка за пътя на Северна Македония към членство в ЕС не може да бъде предоговорена и че условието за вписването на българската общност в основния закон на страната е безалтернативно. Какво по-ясно от това?
Тогава, какво предстои да измисли Мицкоски? Какво му трябва в момента? Най-лесното - някаква антибългарска сламка, за която да се хване и да спази тъжната традиция във всеки провал да търси оправдание чрез обвинения срещу България. Шансът идва сам - това е десетгодишната забрана да влиза в страната ни за адвоката от Скопие Тони Менкиновски, която българските власти са му наложили от 6 март тази година. Той е юристът, който води делата на ОМО „Илинден“ и на нейните членове в Европейския съд за правата на човека в Страсбург и ги печели, давайки коз в ръцете на Мицкоски при всяка възможност да споменава, че България нарушава правата на македонците в България и че доказателство за това са четиринадесетте присъди срещу държавата ни. Да се надяваме, че нашите власти добре са преценили мотивите и аргументите за една подобна забрана и че, както и доста хора в Скопие смятат, имат нещо в ръцете си, което надхвърля обичайната адвокатска практика на Менкиновски.
Ще видим.