“Задушница” е денят в Православието, в който със спомените за починалите, смирението достига до някои от нас.
Като ярко съвпадение в този ден е текст на Лао Дзъ, който е пред очите ми. Буквалният превод в някои направления има съвсем пряко отношение към “Задушница” (вероятно идва от “За душата”). И точно тук е мястото да посоча, че само българският народ брои хората на земята (създанията на Бог) като души. (Напр: пет души, десет души).
Споменатият съотносим към днешния ден текст на Лао Дзъ: “Частичното става пълно, кривият - прав, празният - пълен, износеното - ново. Този, чиито (желания) са малко, ги получава; онзи, чиито (желания) са много, се заблуждава. Затова мъдрецът държи в прегръдките си единственото нещо (смирението) и го проявява на целия свят. Той е свободен от себеизява и затова блести; от себеутвърждаване и затова той се отличава; от самохвалство и затова се признава заслугата му; от самодоволство и следователно той придобива превъзходство. Тъй като той е свободен от стремеж, никой в света не може да се бори с него.
Тази поговорка на древните, че „частичното става пълно“ не е напразно изречена – под нея се разбира всяка истинска завършеност.” (“Дао Дъ Дзин”, Глава двадест и две. “Нарастване на смирението”, Лао Дзъ).
И смирено от мен - струва ми се, че в цивилизационен контекст неусетно се разпадаме в сложните очаквания, забравили простата действителност.
Днес отдаваме и почит на загиналите във войните.
Време е за задължителен предмет в училище “Как да живеем в обществото ни”.
30 май 2026, Ники Крушков