Украйна нанесе мащабни удари в района на Москва, европейските лидери говорят за "отстъпваща Русия" – какви са възможните сюжети за развитието на войната, коментира в "Мрежата" по програма "Христо Ботев" Владо Йончев, главен редактор на "OFFNews".
Владо Йончев очертава три големи линии: военната ситуация, мотивацията на двете общества, и поведението на българската власт спрямо Русия и ЕС.
Военната динамика: "Украйна измисли нещо изключително важно"
Йончев описва как войната се променя след 2022 г. Русия дълго време е в настъпление, но Украйна компенсира липсата на "Пейтриът" чрез асиметрични удари с дронове:
Линията на съприкосновение
"Не е важна само линията на съприкосновение. Малко по-голям е контекстът. В един дълъг период – да кажем от октомври 2022-ра до края на миналата, 2025‑та година – Русия беше в настъпление и доста притискаше Украйна.
Нещо, на което Украйна по никакъв начин не може да отговори, са руските удари с балистични ракети. Причината, поради която не може да отговори, е, че няма достатъчно ракети "Пейтриът", които американците по някакъв начин не могат да доставят.
Украйна измисли нещо изключително важно – асиметрични удари с дронове, с които от една страна показва на Русия, че може да пренася войната на нейна територия. Дълго време западните партньори, най-вече САЩ, не ѝ доставяха ракети, с които тя може да удря в руския тил, но Украйна сама си ги направи. Или имаше забрани –"ще ви дадем такива и такива, ама не може да стреляте по Русия".
И от една страна сега Украйна може да удря много надълбоко и да влошава руската икономика – най-вече нефтопреработвателната, оръжейната промишленост и военно‑промишления комплекс. От друга страна, може да контролира логистични трасета.
Украйна унищожава камиони, мостове и логистика, което води до недостиг на всичко в руската армия – "хляб, вода, патрони". Когато ти си на фронта и чакаш някаква доставка – може да е хляб, може да е вода, може да са патрони, муниции, каквото и да е – и не дойде първият камион по график, не дойде вторият, защото е взривен, не дойде третият, не дойде четвъртият… В един момент просто свършват патроните. Свършва всичко. И или те пленяват, или се предаваш, или каквото и да е.
И в момента войната е изключително двуостра.
Голямата новина според него е първата в историята битка, спечелена от автономни роботи:
"Никой не ги управляваше… снабдени с изкуствен интелект… разгромиха руското подразделение."
Мотивацията: "От едната страна е Украйна – държава, която се грижи за хората, от другата – Русия - бедност"
Йончев прави контраст между Украйна и Русия. "Един от големите козове на Путин в тази война беше, че воюваха ниските слоеве на обществото. И покрайнините – само те усещаха тази война. Елитите, Москва, Петербург, най‑образованите и най‑богатите – те не усещаха. Мотивацията на руската армия е бедност – оскотели от бедност милиони руснаци."
Той подчертава огромните социални разлики:
"Основната част от населението на Русия живее в такава бедност, която ние не можем да си представим."
Възможният край на войната: "Реалният край ще бъде или във Варшава, или в Москва"
Йончев смята, че: "Руснаците вече усещат войната и голяма част от тях категорично не я приемат. Има няколко варианта оттук нататък. Ако Путин е достатъчно умен – нещо, в което аз не съм много убеден – той ще търси бързо замразяване на конфликта. Защото в момента Украйна е във възход, но от друга страна украинците не знаят колко дълго ще продължи този възход.
Но въпреки това, ако теглим една черта от началото на войната – все пак Русия има своите победи. Тя е завладяла територия, по-голяма от България, отнета от Украйна. Тоест Путин може да представи дори сегашното положение като някакъв тип победа и може би все още има ресурс да убеди обществото в това.
Другият вариант е той да продължи да търси първоначалната си цел – разгрома на Украйна. Но тогава нещата стават много несигурни. Защото всъщност победата във всяка една война не се решава толкова на фронтовата линия, колкото вътре в обществото. Кое общество ще издържи и кое ще рухне първо?
Руската икономика е пренапрегната. Украинската също е пренапрегната, но те не могат да отстъпят – иначе ще загубят държавата си. А руснаците – нищо няма да им се случи, ако отстъпят. Всъщност ще започнат да живеят по-добре.
И всички си дават сметка, че в момента цялото това напрежение, целият този страх – който неминуемо битува и за близките им на фронта, и за самите тях, защото вече украинските дронове достигат до тях – всъщност е безсмислен.
Тази война може да бъде прекратена. Русия пак ще си я има – ще си е там, където винаги е била. И всъщност ще е по‑богата и по-силна, отколкото е в момента. Защото няма всичките пари да отиват за войната.
Едно от обясненията защо не свършва тази война е – представете си какво ще стане, ако утре войната свърши. Какво ще се прави с тази едномилионна армия, която някак си трябва да се прибере – озверели хора, които са живели в окопи и с автомати? Според мен няма как… Трябва нещо да се измисли. И всъщност това, което е измислено, ще бъде изтребено в следващите седмици, в следващите месеци. Тази война ще стане много кръвопролитна в края си, за да може поне да не е толкова голяма масата от войници, които се прибират по домовете си. В края на войната са най-кръвопролитните сражения. Това ще е белегът.
България, Радев и "новият Орбан"
Ние многократно от Радев сме виждали тотално разминаване – едно говори към публиката в България, друго говори на европейските партньори, а за съвсем трето гласува.
Но дори и този номер да е минавал преди време за някакви дребни неща, този път е феноменален гаф. Европа много се напати със троянския кон Виктор Орбан, който блокираше редица решения, свързани с Русия, с цел да изнудва Европейския съюз.
Неговата схема беше ясна: "Аз ще наложа вето, а пък вие, за да го вдигна, отпуснете някакви пари. Или спрете проверките за не знам коя си кражба на европейски средства."
И европейците се научиха как да го заобикалят. Те още при избора на Радев подходиха със съмнението, че Радев е новият Орбан. Сега той го затвърди.
Най-вероятно, когато е формулирал гениалните си съждения, си е мислел колко хитро го е измислил – едно за българска публика, друго за европейска. Но това отекна изключително силно.
И посланието е, че той се опитва да подмени геостратегическия избор на България, геополитическия, и да ни вкара отново в руската орбита, и да ни извади от Европа.
Последиците от това изказване ще бъдат огромни. Европа не може да си позволи да не контролира този… да не "обязди" този троянски кон. А как го прави – сме виждали много пъти. Прави го с мека сила, с финансов натиск, със спиране на фондове, с процедури за контрол.
Тоест тази реплика ще ни струва изключително много в финансов план и ще ни струва в обединяване."