Колкото повече у нас се говори за заплати в публичния сектор, толкова повече се повтаря мантрата – независимостта зависи от високото, ама много високото възнаграждение. България няма строга, централизирана, прозрачна и предвидима система за заплащане на магистратите, основана на държавни стандарти. България има автоматично обвързване на заплатите на магистратите и ВСС със заплатата на върховните съдии, което води до много по‑бърз растеж и липса на външен контрол.
В България заплатите се определят автоматично по формула в ЗСВ. ВСС няма право да ги променя, но ползва автоматичната индексация. ВСС е орган, който влияе върху собствените си възнаграждения. В България няма външен демократичен контрол, а, както и в редица други сфери, се използва автоматична формула без контрол. Заплатите са обвързани със заплатата на съдия във ВКС/ВАС, коефициенти за различните нива, автоматична индексация при промяна на основната заплата.
Това води до бързо нарастване, липса на връзка с икономиката, липса на връзка с държавната администрация.
В България автоматичната формула за заплатите води до бързия им растеж, вместо той да е бавен и контролиран.
Вярно, формулата е ясна, но няма външен контрол. ВСС и съдебната власт получават автоматично увеличение, а обществото няма механизъм да влияе. Заплатите трябва да са част от държавната скала за всички висши служители, да има демократичен контрол. Каква е тази демократична държава, в която държавен орган сам да си определя възнагражденията и застава на върха на хранителната верига, изпреварвайки президента.
Основната мантра, която се повтаря непрекъснато, е независимостта на съдебната власт. Но вместо държавата ни да я защитава чрез стабилна държавна скала и външен контрол, тя я защитава чрез високи заплати и автоматична индексация.
У нас заплатата служи като бойно оръжие срещу посягането на независимостта на един орган. Колкото по – висока е заплатата, толкова служителят е по-честен, по - независим и може би по – компетентен….