Последната седмица ни даде сериозен повод за размисъл. Оказа се, че значителна част от българското общество трудно прави разлика между патриотизма - любовта към родината и искреното желание тя да бъде по-добро място, и грозния национал-популизъм, който превръща тази любов в омраза към другия.
Това коментира във "Фейсбук" Александър Оскар.
Да обичаш България не означава да мразиш чужденците.
Не означава да се чувстваш превъзхождащ другите народи. Не означава да оправдаваш агресията, когато е извършена от „нашите“, или винаги да търсиш вината в някой друг.
Патриотът вижда проблемите на собственото си общество и иска да ги поправи. Национал-популистът винаги намира външен виновник - чужденците, малцинствата, Европа, „враговете“, все някой друг. Така собствените грешки удобно се превръщат в чужда вина.
Патриотизмът обединява. Национал-популизмът разделя.
Патриотизмът казва: „Обичам своята страна и искам тя да бъде по-добра.“
Национал-популизмът казва: „Моята страна е по-добра от останалите и всички други са виновни за проблемите ни.“
Историята многократно ни е показвала докъде може да доведе превръщането на националната гордост в национализъм, а на национализма - в омраза. Започва с думи, с търсене на врагове и с разделяне на хората на „наши“ и „чужди“. А когато обществото приеме това за нормално, последствията могат да бъдат катастрофални.
Да бъдеш патриот не означава да вярваш, че твоят народ никога не греши.
Напротив.
Истинският патриот има смелостта да вижда грешките на собственото си общество, да ги назовава и да работи те да не се повтарят.
Защото любовта към родината не се измерва с количеството омраза към останалите, а с това, което си готов да направиш, за да я превърнеш в по-добро място за всички, които я наричат свой дом.