Първите 100 дни на кабинета "Радев“ вече са зад гърба ни. Виждам, че им е трудно. И това не ме изненадва - да управляваш държава е много по-трудно, отколкото да критикуваш управлението ѝ.
Няма да правя генерални заключения. Сто дни са достатъчни, за да се очертаят тенденции, но не и за "окончателна присъда". Затова ще нахвърля няколко бележки от моята камбанария.
На първо място - спокоен съм. Това е първото лято от 2021 г. насам, в което се движа спокойно по улиците и не се чувствам обект на активни мероприятия. За мен това не е маловажен детайл, а една от най-съществените промени. МВР има ръководство, което, поне по моите наблюдения, не използва системата, за да обслужва политически и местни зависимости, самозабравили се кметове и областни партийни координатори. Ако тази промяна се окаже трайна, тя заслужава да бъде отчетена.
На второ място - не съм станал по-богат, но и не се оплаквам. Не очаквам от нито едно правителство да направи отделния човек богат за 100 дни. Държавата е длъжна да създава условия хората да могат сами да постигат благосъстояние - чрез работеща икономика, предвидими правила и справедливи институции. Засега правителството не се справя по тази линия: богатите стават по-богати, а бедните - по-бедни. За останалото съм благодарен на Господ.
На трето място - обещаната или очаквана битка с олигархичния модел засега не се вижда. Фирмите, кръговете и лицата, които години наред са сред основните реципиенти на публичен ресурс и обществени блага, до голяма степен остават същите. Смяната на политическите лица няма особена стойност, ако не води до промяна на механизмите, по които държавата разпределя влияние, ресурси и възможности. Ако моделът остава, промяната на върха е преди всичко кадрова, а не системна.
На четвърто място - административният и организационният капацитет на властта изглежда прекалено концентриран около Николай Копринков. Това е проблем не само персонално, а институционално. Една държава не може да бъде управлявана устойчиво чрез ограничен кръг от хора, неформални канали и персонални зависимости. Силното управление се познава по силните институции, а не по силата на отделния посредник между тях.
На пето място - комуникацията на властта започва да се превръща в неин собствен противник. Иво Христов или е изморен, или преминава през сериозен творчески дефицит, защото част от публичните послания на премиера вместо да затварят политически теми, произвеждат нови скандали и полемики с отрицателен ефект за управлението.
Самият Христов също би следвало да бъде значително по-внимателен в медийните си изяви и публичните оценки по различни теми. Когато си вицепремиер, вече не говориш единствено като интелектуалец, анализатор или гражданин със собствена позиция. Всяка дума се възприема като дума на властта и в определени случаи - на държавата. Свободата да имаш мнение остава, но институционалната тежест на поста променя отговорността, с която това мнение се изразява.
Това са само щрихи. Умишлено не влизам в конкретика, защото тогава разговорът за първите 100 дни ще стане много по-дълъг и далеч по-неудобен.
Има какво да се анализира - назначенията във властта, съмненията и сигналите за търговия с влияние и корупционни зависимости, "Лукойл“, поведението на част от управляващите депутати и очевидния дефицит на юридически, политически и комуникационен капацитет при някои от тях, различните крила във властта, ролята на старите икономически кръгове, влиянието на бившата Държавна сигурност, силното влияние на чужди служби (на не партньорски държави), наличието на активни неонацистки групировки, несправящи се специални служби и въпросът: доколко зад официалната конструкция на управлението съществува далеч по-сложна система от отношения и интереси между кръгове около Копринков, Гергов, Радев, Доган, Орлин Алексиев, ГЕРБ, ДПС и други представители на едрия бизнес и съдебната власт.
Това обаче е отделен и много по-сериозен анализ.
Засега изводът ми за първите 100 дни е по-прост: има промяна в усещането за държавата, но все още не виждам достатъчно доказателства за промяна на самия модел.
А точно там е големият тест пред кабинета "Радев“. Защото властта може да смени имената, кабинетите и говорителите, но истинската промяна започва едва когато смени правилата, зависимостите и начина, по който държавата разпределя власт, влияние и публичен ресурс.
Относно имемната - пак са същите. С извинение към тези лица, които съм прппуснал. Другият път ще се поправя. Не е от незнание.