Коментарът е на професор д.ик.н. Нина Дюлгерова, преподавател в ЮЗУ "Неофит Рилски"
Светът е изправен пред многобройни предизвикателства, чиито обем и характер вече са далеч от прогнозируемите и предвидими параметри и обеми. Нарастващото напрежение, чиито политически, икономически и социални измерения трудно могат да бъдат предвидени, е сериозен индикатор за необходимостта от промяна на познатите схеми и темпове на развитие в регионалното и глобалното пространство. Украинската криза, феноменът „Ислямска държава”, както и активната политика на санкции, задълбочаващ финансовата криза, са една част от непредвидените процеси и явления, които променят коренно развитието на света.
Един от първите, който оцени и много бързо формулира печелившата рецепта за икономически, политически и социален успех за държавата, е президентът на Казахстан Нурсултан Назарбаев. На 11 ноември 2014 г. той излезе с обръщение към казахстанския народ, в който формулира основните приоритети и области, в които трябва да се концентрира обществената енергия. Ключът към успеха е изведен във формулата „път към бъдещето”.
Казахстанският президент е убеден, че само силните държави и сплотените народи достойно ще преодолеят сериозните глобални изпитания. Необходимостта от спешни мерки и актуализирана стратегия е обвързана и с факта, че Казахстан е в съседство с огнищата на напрежение.
По предложение на президента вече е преразгледан републиканския бюджет ориентиран към решаването на „сложна, но затова пък конкретна задача – да осигури в пълен обем средствата за всички социални обещания”. Чрез опита на успешните антикризисни мерки от периода 2007-2009 г. правителството приключва разработването на нова мащабна програма за развитие по инициатива на казахстанския президент със заглавие „Новата икономическа политика “Път към бъдещето”. Тя е с антицикличен характер и ще е насочена към продължаване на структурните реформи в икономиката на Казахстан. Приоритетите в решаването на най-неотложните въпроси са ориентирани към:
• Отпускане на допълнително 100 милиарда тенге за изгодни кредити както за дребния и средния бизнес, така и за едрия бизнес. Това ще позволи да осъществяват проекти в хранителната и химическата промишленост, машиностроенето и в сферата на услугите.
• Оздравяване на банковия сектор и изкупуване на “лошите” кредити, което ще осигури през 2015 г. допълнителна капитализация от Фонда за проблемните кредити в размер на 250 милиарда тенге.
• Привличане на нови инвестиции, което означава да се подобрят съответните условия. С отпускането на 81 милиарда тенге през 2015 г. ще се завърши строителството на първия комплекс на т. нар. сухоземно пристанище, инфраструктурата на специалните икономически зони “Хоргос – Източната врата” и “Националния индустриален нефтохимически технопарк” в Атърау и Тараз.
• Продължаване на изграждането на комплекса “Експо–2017”, което е свързано с кредитиране през 2015 г. на 40 милиарда тенге като добавка към вече отпуснатите 25 милиарда.
• Към разгръщане на транспортната инфраструктура в Астана в навечерието на Експо–2017 Със заделянето на 29 милиарда тенге за изграждането на нов терминал и реконструкция на пистите на летището край Астана. Така пропускателният му капацитет ще нарасне докъм 2017 г. на 7,1 милиона пътници годишно.
Този план за инфраструктурно развитие според казахстанския президент ще се превърне в стожер на Новата икономическа политика, чието времетраене ще е 5 години и съвпада с втората петилетка от реализирането на Програмата за ускорено индустриално-иновационно развитие (ПУИИР). Общото инвестиционно портфолио възлиза на 6 трилиона тенге, от които държавният дял е 15 %, останалото е с участието на над 100 чуждестранни компании.
Акцент в Обръщението на казахстанския президент е поставен и върху развитието на транспортно-логистичната инфраструктура. Една от поставените задачи е да се свържат всички региони с железопътни и въздушни трасета, с магистрали. Идеята е е инфраструктурната мрежа да свърже лъчевидно макрорегионите както помежду им, така и с Астана посредством магистрални автомобилни, железопътни и въздушни линии. Амбициозният проект е обвързан с осъществяването на основните проекти за автомобилен транспорт: Западен Китай–Западна Европа; Астана–Алматъ; Астана–Уст Каменогорск; Астана–Актобе–Атърау; Алматъ – Уст Каменогорск; Караганда –Жезказган–Къзълорда; Атърау–Астрахан. Важен елемент от този план е да се продължи изграждането на логистичния център на изток и на морската инфраструктура на запад. Голямата фериботна линия от пристанището в Курък и железопътната линия Боржактъ–Ерсай, което ще спомогне да се повиши експортния потенциал на Казахстан в западна посока през пристанищата на Каспийско море. Важна част от плана е изграждането или наемането на терминали в “сухоземните” и морските пристанища в Китай, Иран, Русия и държавите от ЕС.
Следващ момент от новата икономическа политика е свързана с развитието на индуструалната инфраструктура, чиито позитивен момент е свързан с увеличеното търсене на строителни материали, продукция и услуги за транспортно-комуникационната, енергийната и жилищната сфера.
Сериозно място е отделено на инфраструктурата за туризма, чието основно предимство е възможността за създаване на повече работни места. Факт е, че създаването на едно работно място в тази сфера излиза 10 пъти по-евтино, отколкото в промишлеността.
Логично в обръщението е отделено място на развитието на енергийната инфраструктура. Новият момент е свързан с осъществяването на два проекта: изграждането на високоволтовите линии по направлението “Екибастуз–Семей–Уст Каменогорск” и “Семей–Актогай–Талдъкорган–Алматъ”. По този начин казахстанските електростанции ще осигурят балансирано електроснабдяване на всички региони.
В предложения план сериозно внимание е отделено на жилишната инфраструктура и водо- и топлоснабдяването. Необходимите инвестиции възлизат общо на почти 2 трилиона тенге, като се предвижда до 2020 г. да се заделят ежегодно не по-малко от 200 милиарда тенге от всички източници на финансиране.
Интерес за инвестиции в тази сфера проявяват Азиатската банка за развитие, ЕБВР и Ислямската банка за развитие, както и частни инвеститори. За решаването на този въпрос с цел ускоряване темповете на модернизиране на водо - и топлоснабдителните мрежи Нурсултан Назарбаев определя сумата от 100 милиарда тенге годишно заедно с вече предвидените бюджетни средства.
В Обръщението на казахстанския президент сериозно внимание е отделено на въпроса за социалната инфраструктура. От съществено значение е образованието и тясната връзка между висшите училища и бизнеса..
За пореден път казахстанският президент доказва, че неговите решения изпреварват събитията и спомагат за адекватното и положително преодоляване на проблемите на казахстанското общество. Разпределението на средствата от Националния фонд към стратегически важни за икономическото и социалното развитие на обществото области е сериозен гарант за успешно преодоляване на глобалните и регионални предизвикателства.
Новата икономическа политика “Път към бъдещето” за пореден път ще се превърне в ефективен двигател за устойчив ръст на казахстанската икономика през следващите години.
Обръщението на президента Назарбаев към народа на Казахстан има няколко неоспорими достойнства. Този документ е ориентиран към прагматичното решаване на новите проблеми, които се очаква негативно да резонират в държавата. Изцяло е обърнат към решаването на социалните елементи на обществената схема, което гарантира работни места, образование и сигурно бъдеще, най-вече на младото поколение. Неслучайно Нурсултан Назарбаев завършва Обръщението си към казахстанския народ с най-важните аспекти на мира – „семейно благополучие, сигурност, покрив над главата. Мирът – това е радостта да бъдеш баща или майка, здравето на родителите ни и щастието на децата ни. Мирът – това е сигурна работа, заплата и увереност в утрешния ден. Мирът и стабилността са общонародно достояние, което се защитава и укрепва с ежедневен труд.” Това са житейски истини, които чрез конкретните мерки, предложени от казахстанския президент могат да бъдат гарантирани, а това е и сигурен залог за стабилно бъдеще.