Проектът на Закона за изменение и допълнение на Закона за адвокатурата повдигна дебата сред юристите и с право. През миналата година адвокатите поискаха да им бъде присъдена нотариална компетентност, сега законът е вече в парламента. Нотариусите категорично застават против проекта. Мнозина смятат, че те не желаят да им бъде взет „хлябът”. Юристите обаче гледат на тези промени доста по-различно.
Опасно ли е искането на адвокатите? Няма ли да застраши то сигурността на гражданския оборот? Няма ли да доведе до разрушаване на градената с десетилетия стабилност на нотариалните удостоверения? Юридически състоятелни ли са исканията на адвокатите? Тези и много други въпроси възникват сред експертите.
Според юристи, изменението на конституционно определените рамки на дейността на адвоката води категорично до извода, че предлаганите промени противоречат на Конституцията. На практика, за да станат факт исканите промени, трябва да имат не една елементарна регистрация на определени адвокати, а промяна в ГПК, множество закони и подзаконови нормативни актове. Нормативните промени трябва да са комплексни и следва да се извършат след промяна на Конституцията, твърдят юристи.
Адвокат и нотариус - две различни планети
Да припомним каква е работата на адвоката – да съдейства за защитаване на правата и законните интереси на доверителите си и на лицата, чиято защита му е възложена. Адвокатите подпомагат гражданите и юридическите лица при защитата на техните права и законни интереси.
Каква е дейността на нотариусите:
Основна характеристика е, че дейността на нотариусите не е закрепена в Конституцията, а в отделен закон. Законът за нотариусите и нотариалната дейност дефинира нотариуса като лице, на което държавата възлага извършване на предвидени в законите действия. В клетвата, която полага нотариусът, няма обвързаност със защитата само на личните интереси на молителите - съответно те не са доверители. Безспорно е, че нотариусите осъществяват дейност, която им е изрично възложена чрез законова делегация от страна на държавата.
Клетвата на адвоката, която е израз на конституционната му роля в правното пространство и която той произнася с ръка на сърцето, съдържа обета да защитава своите доверители и подзащитни. Ако рече да удостоверява обаче, адвокатът не може да взима друга страна освен тази на закона, на държавата. При тази ситуация следва да се закълнат отново всички адвокати, което най-малкото ще създаде чисто организационни проблеми.
Огромната разлика между функциите на нотариуса и функциите на адвоката е безпристрастността. „При изпълнение на служебните си функции нотариусът не може да взема страна.”
Противоположни като съдържание на задълженията на нотариуса са тези на адвоката. Той трябва винаги да е пристрастен, да подпомага и защитава личните законни интереси на гражданите. Нотариусът и съдът са обвързани от една и съща процедура, работят по един и същи начин, докато адвокатът е винаги представител на една от страните.
Изрично трябва да се подчертае, че министърът на правосъдието не само осъществява еднозначно изключителен контрол върху работата на нотариусите, но може и пряко да образува дисциплинарно производство, без решение на Съвета на нотариусите. В предложения законопроект възможността за образуване на дисциплинарно производство срещу адвокат е предоставена само на органите на адвокатурата. Вътрешният контрол е несъвместим с искането за предоставяне на държавна публична власт.
Не следва ли логично изводът, че адвокатите по професия действат в защита на конкретен интерес, т.е., те не могат да бъдат безпристрастни и независими, след като се ангажират да защитават интересите на клиента?
Не на последно място, в служебните архиви на нотариусите и нотариалните кантори от 2010 г., с оглед възпрепятстване на имотните измами, нотариусът въвежда незабавно извлечения от пълномощни за разпореждане с недвижими имоти, оттеглянето на тези пълномощни и завещания. В информационната система, собственост на Нотариалната камара, има въведени над един милион броя документи за периода 2010 – 2013 г.
В адвокатурата няма такава информационна система, нито законопроектът предвижда създаване на подобна.
Ето защо експертите се питат: „Няма ли това да върне колелото назад и да станем свидетели отново на бум на имотните измами?”.
Назрява и скандал за наличието на конфликт на интереси, защото вносителите и много от депутатите в парламентарните комисии са регистрирани адвокати. Докато за укротяване на буйните прояви на лобизъм се чакат юздите на закон, то за конфликта на интереси си има действащ такъв. Ако лобизмът, подобно на холестерола, се дели на лош и добър, то за частния интерес на лица, заемащи публична длъжност, наказанията са солидни глоби, отзоваване и санкции от ЕК.