„Грабежът на века", както мнозина наричат случая КТБ, се точи вече година. Тепърва ще се произнася и съдът по много от казусите около банката. Като че ли досега, обаче, на преден план изпъква какво губи държавата, кой крив, кой прав, като в тази посока през повечето време се спрягаха основно две добре познати на българския народ имена, които си комуникираха през медиите и прокуратурата, след което стана ясно, че нямали конфликт. Политиците хем искат случаят да бъде разнищен докрай, хем никак не го желаят, защото с това може да приключи така нареченият „Преход”. А някъде сред изказванията на експертите и политиците като че ли се загубиха човешките съдби, на обикновените хора, пострадали при този случай, достоен за учебник как да не се управлява една страна. Да, има и хора, които се поболяха, но на кой му пука. Ето и една от тези истории.
Една от потърпевшите, г-жа Николаева, е завела дело заради загубените 40 000 евро. Може би на някои ще им се стори дребна сумата, защото тези с нечистите милиони намериха начините и контактите да вземат парите си, дори и след поставянето на банката под специален надзор.
На 19 юни 2014 година в 13,29 часа г-жа Николаева е на гишето в КТБ, където написва платежно нареждане за 40 000 евро, за да бъдат преместени в друга банка. Предстои й пътуване в чужбина и решава да се презастрахова заради шума, който започва да се вдига около КТБ. Не тегли в брой парите, защото е повярвала на управителя на БНБ Иван Искров, който успокоява българския народ само два дни преди това - на 17 юни, че въпросната банка е в прекрасно състояние. На гишето в КТБ също съветват г-жа Николаева да не се поддава на слухове, успокояват я, че информацията за банкови проблеми е измамна, дори и препоръчват да не се излага на риск да тегли пари в брой. И така платежното нареждане е осчетоводено, дори на клиентката й вземат и 40 евро комисионна.
Николаева заминава в чужбина и от там звъни в другата банка, където трябва да пристигне въпросната сума, откъдето и дават информация, че КТБ вече е затворена, но я съветват да не се притеснява при положение, че сумата е осчетоводена,. Оказва се обаче, че на 20 юни сделката е сторнирана. От КТБ парите са излезли, но не стигат по трасето до въпросната банка. Николаева си задава въпроса как БНБ е правила избора по трасето - кой да си получи парите и кой не. Като единственият логичен отговор за нея поне засега е предимството на тези с връзките пред другите хора.
Тези пари съм спечелила в чужбина, завърнах се в България, защото вярвах в държавата, макар и близките ми да ме съветваха да не го правя. Парите са ми необходими, тъй като гледам болно дете. Как да гледам спокойно на всичко това, след като гуверньорът на държавата ме излъга и не само мен, а и други потърпевши, пък и целия български народ. Главният прокурор пък обясни как са сгрешили с обиските си в сграда, където се намират банкови клонове и офиси на КТБ и нейни акционери, заявява г-жа Николаева.
Какви са последствията?
От силния стрес, който преживява, г-жа Николаева твърди, че си е навлекла твърде много болести – кисти на щитовидната жлеза, сърдечни проблеми, бучка на гърдата, окапала й косата, разказва тя през сълзи.
В момента, в който Николаева разбира, че няма как да си вземе парите, освен чрез съдебно дело, подава жалба във Върховен административен съд. От там дълго време чака отговор, но не получава такъв. Чрез адвоката си разбира, че делото е прехвърлено към Софийски административен съд. Сега към този съд прилага доказателства какво й се е случило в здравословен план след затварянето на КТБ. Междувременно Николаева е писала писмо и до квесторите Костадинчев и Лютов, но от там получила мъгляв отговор.
Николаева знае добре, че не е единствената пострадала от нямащите „връзки", но е категорична: „Ще се боря до край, каквото и да ми струва това". „Винаги съм вярвала в съдебната система. Това, което ми се случи, обаче, е чист вид „законово” безобразие", което ме прави част от тези над 90 % от българския народ, които не вярват на съдебната система в България", категорична е Николаева.