Защо БПЦ отново взе да "ухажва" г-н Сакскобургготски, опитвайки се да го превърне в отделна институция над институциите? Какъв е смисълът от това трескаво преподреждане на "стари мебели" - пита Иван Бедров за Дойче веле.
Днес старата българска столица Плиска е домакин на отбелязването на 1150 години от покръстването на българите, извършено от княз Борис Първи. Българската православна църква (БПЦ) използва церемонията, за да връчи и два ордена – на настоящия премиер Бойко Борисов и на бившия - Симеон Сакскобургготски. Какъв е смисълът отделената, по конституция, от държавата Църква да окичва представителите на властта, е едната страна на въпроса. От другата стои натрапчивото налагане на г-н Сакскобургготски като част от държавните институции, въпреки че той не е министър-председател вече 10 години – по-точно от 17 август 2005 година.
Изненадващото решение на БПЦ
Броени дни преди церемонията в Плиска Светият синод на Българската православна църква излезе с изненадващо решение: „при извършването на обществени и частни богослужения във всички църкви и манастири в диоцеза на Българската православна църква да се споменава името на Негово Величество Симеон ІІ". Следват конкретни указания за литургиите, като например „на Великия вход: „Благочестиваго и христолюбиваго царя болгарскаго Симеона”. Това решение е скандално и като форма, и като съдържание. Изненадващото съобщение на сайта на Светия синод твърди, че решението е взето единодушно по предложение на Пловдивския митрополит Николай.
Говорителят на Синода обаче съобщи пред медиите, че много от митрополитите не били съгласни с това решение, което обаче е огласено като „единодушно“. Засега няма отговори на въпросите как и дали изобщо е прието такова решение, кое налага това да се случи точно сега и означава ли това, че на всяко кръщене свещеникът и присъстващите ще трябва да благодарят и лично на г-н Сакскобургготски. Има отговор само на въпроса от кого е предожението – известният с радикалните си изказвания митрополит Николай, чиито критици го определят като „проводник на руското влияние“ в българската църква.
Специален статут?
Още по време на службата за Великден българският патриарх Неофит използва на няколко пъти думите „ваше величество“, а самият Симеон Сакскобургготски беше застанал редом до президента на републиката Росен Плевнелиев. Така Църквата целенасочено и устойчиво започна да посочва бившия премиер като нещо извънредно и специално в българската политика – като отделна институция над институциите. Това можеше да бъде прието само като израз на традицонната връзка религия-монархия, ако не беше поредна сцена от една натрапчива поредица.
Преди два месеца подписка от над 100 политици, интелектуалци и бизнесмени поиска „връщането на Царя в политиката“. Мотивът им е, че международните контакти на Сакскобургготски могат да помагат на България, стига той да придобие някакъв специален статут и да има правото да представлява държавата. "Имаме на паркинга във Врана един мерцедес“, каза един от активистите на партията на бившия цар и всички се обединиха около идеята, че "мерцедесът" трябва да бъде изваден.
"България отхвърля санкциите". Но коя България?
И както не беше питан за тази инициатива, г-н Сакскобургготски събра в наследствения си дворец Врана бивши и настоящи либерални политици от региона. Новината от събитието: Симеон Сакскобургготски се обяви против наложените от Запада санкции срещу Русия. Така се подрежда единственото логично обяснение на трескавото преподреждане на стари мебели – идеята за специален статут на бившия цар, намесата на църквата по идея на т.нар. й руско крило, и вграждането на Симеон Сакскобургготски дори в ежедневните молитви в храмовете. Ето защо: Когато Волен Сидеров посети руската Дума и каза, че е против санкциите, някои медии в Москва излязоха със заглавия „България отхвърли санкциите“. Ако играта със специалния статут напредне и Сакскобургготски повтори позицията си срещу санкциите, тогава цитираните заглавия ще бъдат една идея по-малко неверни.
Надяващите се на този сценарий обаче сериозно са се объркали. Отдавна мина времето, когато бившият цар предизвикваше масови симпатии. Той избра да влезе в републиканската политика – направи го със зашеметяващ успех, а няколко години по-късно бе изхвърлен по всички правила на демокрацията. На последните парламентарни избори създадената от него партия получи 7917 гласа. И никакъв специален статут или споменаване от свещеници не могат да променят този факт.