Chicken Game се илюстрира от Томас Шелинг с примера как след Втората световна война се развличат американските младежи - двама от тях карат с висока скорост камиони (коли, мотори) един срещу друг и този, който първи завие и се отклони от пътя, той е „пиле”, т.е. страхливец. За другия тази вечер е най-щастливата, защото всички момичета танцуват с него и го гледат с възторжени очи.
В американския филм „Бунтовник без кауза“ (Rebel Without a Cause, 1955), с безвременно загиналия изключително талантлив актьор Джеймс Дийн в главната роля на объркания, но честен, принципен и смел Джеймс (Джим, Джимбо) Старк, играта Chicken Game има малко по-различен вид – двама младежи по даден сигнал тръгват със своите коли с максимална скорост към ръба на скалата Милертаун, надвесила се над морето, и първият, който скочи от колата си, е страхливец (той е пилето).
Джимбо изскача от колата в последния момент, а неговият опонент Бъз Гендърсън не успява, отлита в пропастта и загива. Пред баща си Джимбо обяснява защо се е съгласил да участва в тази опасна игра: „Те ме нарекоха страхливец. Разбираш ли? Страхливец? Трябваше да отида. Не го ли направех, никога нямаше да мога да ги погледна в очите. Качих се в една от колите, а Бъз, едно от момчетата, се качи в другата кола... И трябваше да караме бързо... и да скочим преди колата да стигне ръба на скалата. Аз оцелях, но Бъз не. Това го уби.“
В Теорията на игрите, към която принадлежат стратегическите игри от типа Chicken Game, се предполага, че двамата участници са РАЦИОНАЛНИ играчи, които преследват свои стратегии на базата на знанието за ситуацията, ресурсите, целите и цената на играта.
Понеже ако всеки мисли само за своите интереси, за своята победа и не се съобразява с другия, накрая задължително губят и двамата, и то катастрофално, непоправимо, то се предполагат общи усилия за намиране на решение, на изход от тежката ситуация.
Заради абсурдното, пенкилерско, патриотарско (kleta maika Gurciq), безотговорно спрямо ситуацията и истинските интереси на обикновените гърци, поведение на трупата аматьори на клоуна Ципрас, от гръцка страна имаше не рационален, а ИРАЦИОНАЛЕН играч.
- В първия случай от тях ИРАЦИОНАЛНИЯТ играч, ирационалният шофьор на камион демонстративно изхвърли кормилото през прозореца? Тогава той се показва като безумец и не оставя особен избор на другия – как да водиш нормална игра с безумец, та това не е руска рулетка, тук са заложени толкова много европейски и гръцки интереси!? Този ИРАЦИОНАЛЕН играч е тип „изнудвач“.
Както се вижда, в преговорите на ЕС с Гърция, ЕС – един свръхрационален, свърхрегламентиран, свръхпрагматичен и свръхпрозрачен играч (защото се базира на ясни, публично обявени, конкретно описани и общо договорени принципи) се сблъска с един свърхирационален, свръхбезотговорен, свръхимпровизиращ, свръхдилетантски опонент, който върши едно от двете – или е от типа „изнудвач“, или е от типа „измамник“.
В подобна ситуация Теорията на игрите е категорична – за да не се окаже пиле, страхливец, слабак, ирационалният играч ускорява до такава степен камиона, че губи управлението и се понася към пропастта, без да е стигнал дори до опонента. А после всички се надвисват над пропастта и виждат тленните останки на безумеца.
Ние българите можем да съчувстваме на гърците. Защото вече два пъти сме изпадали в тяхната ситуация. Различното е, че в изпадайки в нея, ние се обърнахме за помощ към Европа. А еднаквото е, че и при нас, и при гърците в пропастта ни хвърлиха леви правителства, правителства на леваци, независимо дали водени от пълни аматьори (Виденов, Ципрас) или трето поколение социалисти (Луканов) и четвърто поколение предатели…